Северен (район на Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Ред 47:
Каршияка се образува в началото на XVI в.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 113 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма [[конюшня]] за близо 800 [[кон]]я и [[камила|камили]] на север от реката, в близост до [[Стар мост (Пловдив)|Шахабеддиновия мост]], който се е намирал близо до [[Пешеходен мост (Пловдив)|пешеходния мост]].<ref name=":0" /><ref name=":1" />
 
През XVI в. в Пловдив се заселват голям брой [[Сефаради|евреи]], а през следващия век пристигат арменци от [[ГалицияГалатия]]. По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка. Сухоземните маршрути от Западна и Централна Европа до Цариград през пролетта и лятото са минавали на север от Пловдив. Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала. Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с [[Гемия|гемиджийство]], но основно с [[Зеленчукопроизводство|бахчийство]].<ref name=":1">[http://www.alternativeplovdiv.com/route/16 Реката – начини на обитаване, Кършияка, Мараша, Столипиново]</ref>
 
Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни [[Зеленчукопроизводство|зеленчукопроизводители]], използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти [[Стефан Джаков]], [[Тома Търпов]], [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] и др., свидетелстват за изискан стил.