Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 15:
Грамотата контрастира със скромния обем и лаконичността си на другите две изветни грамоти, отнасящи за „Свети Георги Бързи“ – [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на българския цар [[Константин Тих Асен]] отпреди 1277 г. и грамотата на сръбския крал [[Стефан Милутин]] от 1300 г. Липсата на сведрния за манастира в изворите между 1300 г. и 1377 г., както и фактът на неочакваното претворяване на богатия и изключително привилигирован кралски манастир „Свети Георги Бързи“, какъвто го описва грамотата на Милутин от 1300 г., в обикновен хилендарски метох, дава основание да се смята, че в течение на първите три четвърти на XIV век „Свети Горги Бързи“ е загубил не само своя висок ранг, но и по-голяма част от своето богатство.{{sfn|Споменици за средновековната...|1975|с=167}} Така например в Бранковичевата грамота не е посочен нито един от множеството имоти на „Свети Георги“, пръснати според по-раншните грамоти из цяла Северна Македония и в самата Скопска област{{sfn|Споменици за средновековната...|1975|loc=174 – 175}}, като в грамотата от 1377 г. те са сведени до един единствен метох в град Скопие и близката му околност. По всичко личи, че към времето на написване на грамотата на Вук Бранкович „Свети Георги Скоропостижник“ вече не е бил способен да отсоява своите права и привилеги на административно, съдебно и икономическо ниво, съхранявайки едиствено собствеността си над посочения метох в Скопие.{{sfn|Споменици за средновековната...|1975|с=167}} Така в навечерието на османското завладяване на Македония „Свети Георги“ най-вероятно отдавна е бил бледо копие на бляскавия и имотен кралски манастир от първите години на XIV век – нищо повече от една килия, която е служила за подслон на хилендарските монаси в Скопие.
== Текст на грамотата ==
===превод на български език===
{{цитат|Аз, раб Христов Вук, обявявам за сведение на всекиго, че дойде при мен брат ми Герасим с манастирско послание от Света гора Атонска, от игумена на манастира „Света Богородица Хилендарска“ и от целия събор хилендарски. И искаше ми килия в Скопие, понеже нямаха ни убежище, ни килия в Скопие. И като видях тяхното усърдие и прошение, и дадох манастира „Свети Георги“ с метоха и селата, и с всички правдини: където се намира метох на „Свети Георги“, в града или в околността, що е на „Свети Георги“, всичко приложих на Хилендар. И също така приложих и освободих, да не е над него нито градски кефалия, нито кулски, ни владелец, просто казано, нито един апокрисар, тъкмо да се разпорежда и владее Хилендар както с другите свои метоси. И също така разпоредих: каквото се събере за година от „Свети Георги“ - жито, вино, сирине или доход всякакъв, - да е половината за дома на Свети Георги, а половината да се носи на Хилендар.</br>И молим всекиго, когото Бог пожелае да е след мен, това мое повеление да не бъде нарушено. Който пък дръзне да го наруши, и така да разори и отнеме Свети Георги от Хилендар, или да наруши всичко вече казано, Господ Бог да го разори и да му е мъстителница пречистата Майка Божия и свети великомъченик Георги, и да се причисли към Юда и Ария, и към онези, които рекоха "кръвта Му [да е] върху нас и върху чедата ни", и да е проклет от 318-те свети отци никейски и от събора хилендарски. Амин.</br>
Записа се през лето 6885</br>
† Аз, раб Христов Вук|||1}}
== Бележки ==
{{reflist}}
| |||