Джеймс Калахан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 24:
'''Джеймс Калахан''' (или '''Джим Калахан''', както е известен масово) е [[UK|британски]] [[политик]], [[Министър-председател на Великобритания|министър-председател]] на [[UK|Обединеното кралство]] в периода [[5 април]] [[1976]] - [[4 май]] [[1979]]. Лидер на [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]] от 5 април 1976 до [[10 ноември]] [[1980]] година. Той е единственият човек в британската история, който е заемал постовете министър-председател, [[канцлер на хазната]] (финансов министър), вътрешен министър и външен министър.
Калахан е канцлер на хазната от [[16 октомври]] [[1964]] до [[30 ноември]] [[1967]] година — размирен период за британската икономика, включващ дефицит в [[Платежен баланс|платежния баланс]] и [[Спекулация|спекулации]] с [[Британска лира|британския паунд]]. През ноември 1967 година правителството е принудено да девалвира паунда, въпреки че по-рано отрича пред обществеността и [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], че това ще се случи. Калахан предлага да подаде оставка, но в крайна сметка разменя поста си с [[Рой Дженкинс]]. По този начин Калахан става вътрешен министър и остава на тази служба до 1970 година. Едно от най-важните решения, които взима, е да използва британската армия в [[Северна Ирландия]] след молба на тамошното правителство с цел подкрепа на работата на местната полиция.
Лейбъристката партия губи парламентарните избори през 1970 година, но Калахан отново получава министерски пост през март [[1974]] година, този път като външен министър. Той поема отговорността за повторното договаряне на условията, при които Великобритания би продължила членството си в [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), както и за публичното застъпничество за оставане в ЕИО преди да се проведе [[референдум]] по този въпрос през [[1975]] година. Когато [[Харолд Уилсън]] подава оставка като министър-председател през 1976 година, Калахан е избран за новия лейбъристки лидер.
| |||