Трета пуническа война: Разлика между версии

[[Рим|'''Трета пуническа война''' се води между [[Рим]] и [[Картаген]] (149 г .пр.н.е. – 146 г. пр.н.е.).]]

[[Рим|Картагенците капитулират след дебаркирането на двете римски армии, отказвайки доброволно да напуснат града и възобновяват борбата. Изпратеният там [[Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански|Публий Корнелий Сципион Емилиан]] [[Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|обсажда пуническата столица]] и постига целта си и през [[146 г. пр.н.е.]] завладявайки Картаген, който въпреки неговото застъпничество е разрушен, а оцелелите картагенски граждани са продадени в робство.]]

[[Рим|Картагенската област става част от римската [[Африка (римска провинция)|провинция Африка]]. [[Триумф]] на Сципион Емилиан, с прозвище Африкански Млади.]]

През [[Рим|През 122 г. пр.н.е.]] Римският Сенат гласува [[Lex Rubria]], и в съседство със засипаните със сол останки на [[Пунически Картаген]], започва изграждането на [[Римски Картаген.]].

[[Рим|През есента на 1859 г., френска археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античен Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че същия съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]] (122 г. пр.н.е. - [[698]] г.).]] <ref>{{cite book |last= Урс-Миедан |first= Мадлен |authorlink= Мадлен Урс-Миедан |title= Картаген, стр. 42-52 |year= [[2000]], първо издание |publisher= Одри, ISBN 954-9904-11-3}}</ref>