Разлика между версии на „Хърватска война за независимост“

редакция без резюме
(Rescuing 8 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
Въоръженията конфликт в Хърватия продължава с прекъсвания в по-малък мащаб. Провеждат се няколко малко операции от хърватските сили, целящи облекчаване на обсадите на Дубровник, Шибеник, Задар и Госпич. На 21 – 22 юни 1992 г. избухват сражения на платото Милевци между [[Кърка (приток на Адриатическо море)|Кърка]] и [[Дърниш]].<ref name="NYT-Miljevci-24Jun1992">{{cite news | url= https://www.nytimes.com/1992/06/24/world/croatian-troops-hit-serbian-area.html?ref=croatia | title= Croatian Troops Hit Serbian Area | newspaper= The New York Times | author= Michael T. Kaufman | date= 24 юни 1992 | accessdate = 17 декември 2010}}</ref> В периода 1 – 13 юли 1992 г. се провежда операция „Тигър“<ref name="NYT-Dubrovnik-15Jul1992">{{cite news | url= https://www.nytimes.com/1992/07/15/world/the-walls-and-the-will-of-dubrovnik.html?ref=croatia | title= The Walls and the Will of Dubrovnik | newspaper= The New York Times | author= Michael T. Kaufman | date= 15 юли 1992 | accessdate = 17 декември 2010}}</ref>, от 20 – 24 септември се провеждат сражения за [[Конавле]], а от 22 до 25 септември – за Влащица. Боевете около Дубровник са последвани от изтегляне на ЮНА от Конавле между 30 септември и 20 октомври 1992 г. Полуостров [[Превлака]], пазещ подхода към [[Которски залив|Которския залив]] е демилитаризиран и предаден на силите на ООН, а Конавле е предаден на хърватските власти.<ref name="UN-UNMOP-Background">{{cite web | url= https://www.un.org/en/peacekeeping/missions/past/unmop/background.html | title= Prevlaka Peninsula—UNMOP—Background | publisher= United Nations | accessdate = 17 декември 2010}}</ref>
 
=== 1993: хърватскоХърватско военно настъпление ===
Военните действия са подновени в началото на 1993 г., когато на 22 януари хърватската армия започва операция „Масленица“, която е прицелена в района на Задар. Тя има за цел да подобри стратегическата ситуацията в този район, а основните ѝ мишени са градското летище и Масленицкия мост,<ref name="NYT-Maslenica-24Jan92">{{cite news | newspaper = The New York Times | url = https://www.nytimes.com/1993/01/24/world/croats-battle-serbs-for-a-key-bridge-near-the-adriatic.html?scp=3&sq=maslenica&st=cse | title = Croats Battle Serbs for a Key Bridge Near the Adriatic | author= Chuck Sudetic | date = 24 януари 1993 | accessdate= 21 януари 2011}}</ref> който е последната сухопътна връзка между Загреб и Задар, преди градът да бъде превзет през септември 1991 г.{{sfn|Bjelajac et al.|2009|p=242}} Атаката е успешна и постига целите си,<ref name="NYT-Cosic-25Jan92">{{cite news | newspaper = The New York Times | url = https://www.nytimes.com/1993/01/25/world/yugoslav-leader-threatens-croats.html?sq=maslenica&scp=4&st=cse | title = Yugoslav Leader Threatens Croats | author= Chuck Sudetic | date = 25 януари 1992 | accessdate= 21 януари 2011}}</ref> макар и на висока цена – 114 хърватски и 490 сръбски войници загиват.<ref name="NovaTV-Maslenica-20Jan07">{{cite web | work= dnevnik.hr | publisher = Nova TV (Croatia) | url = http://dnevnik.hr/vijesti/hrvatska/maslenica-obiljezava-14-obljetnicu.html | title = 'Maslenica' obilježava 14.obljetnicu |trans-title='Maslenica' marks its 14th anniversary | lang=hr | date = 20 януари 2007 | accessdate= 21 януари 2011}}</ref>
 
|}
 
На 18 септември 1993 г. хърватските власти подписват Даруварското споразумение с местните сръбски лидери в Западна Славония. Целта на този таен договор е да се нормализира живота на меснотоместното население близо до фронтовата линия. Въпреки това, властите в [[Книн]] научават за това и арестуват отговорните за споразумението сръбски лидери.<ref>{{cite web|title=Martic Owed His Fame to The Knin Roadblocks|url=http://www.sense-agency.com/icty/martic-owed-his-fame-to-the-knin-roadblocks.29.html?cat_id=1&news_id=9441|publisher=Sense-Agency|date= 16 януари 2006|accessdate= 11 септември 2010}}</ref> През юни 1993 г. сърбите започват да гласуват на референдум за присъединяването на територията на Сръбска Крайна към [[Република Сръбска]].<ref name="merger"/> Милан Матрич, изпълняващ ролята на министър на вътрешните работи на РСК, подкрепя сливането на „двете сръбски държави като първи етап в основаването на държава за всички сърби“. На 21 януари 1994 г. той заявява, че ще ускори процеса по обединяване и ще предаде щафетата на Слободан Милошевич. Тези намерения са контрирани от резолюция 871 на Съвета за сигурност на ООН през октомври 1993 г., когато съветът потвърждава за пръв път, че охраняваните от ООН области в РСК са интегрална част от Република Хърватия.<ref>{{cite web |title=UN Security Council resolution 871 (1993) on the situation in Former Yugoslavia |url=http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |archive-url=https://web.archive.org/web/20040921050927/http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |url-status=dead |archive-date=21 септември 2004 |date=3 октомври 1993 |accessdate=11 септември 2010 |df=mdy-all }} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6DAkP4P7G?url=http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |date=2012-12-25 }}</ref>
 
През 1992 и 1993 г. около 225 000 хървати, както и бежанци от Сърбия и Босна и Херцеговина, се заселват в Хърватия. Хърватски доброволци участват и във [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Босна и Херцеговина]].<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/07/06/world/croats-claim-their-own-slice-of-bosnia.html?ref=croatia|title=Croats Claim Their Own Slice of Bosnia|author=John F. Burns|date=6 юли 1992|accessdate= 17 декември 2010}}</ref> През септември 1992 г. Хърватия приема 335 985 бежанци от Босна и Херцеговина, повечето [[бошняци]].<ref>{{cite journal|title=Forced Migration and Refugee Flows in Croatia, Slovenia and Bosnia-Herzegovina: Early Warning, Beginning and Current State of Flows|first1=Silva|last1=Meznaric|first2=Jelena|last2=Zlatkovic Winter|pages=3–4|journal=Refuge|volume=12|number=7|date=февруари 1993|url=http://pi.library.yorku.ca/ojs/index.php/refuge/article/download/21183/19854}}</ref> Големият поток от бежанци първоначално обтяга хърватската инфраструктура и икономика.<ref name="Guardian-BosnianRefugees-1992">{{cite news|newspaper=The Guardian|url=https://www.theguardian.com/world/1992/jun/09/warcrimes|title=Croatian coast straining under 200,000 refugees: Yigan Chazan in Split finds room running out for the many escaping from war in Bosnia|author=Yigan Chazan|date=9 юни 1992|accessdate=31 декември 2014}}</ref>
Анонимен потребител