Закинтос: Разлика между версии

Островът е именуван на [[Закинтос (митология)|Закинтос]], син на легендарния аркадийски вожд [[Дардан]]. Имената, завършващи на ''-тос'' и подобните са с премикенски или пелагийски произход. [[Омир]] споменава острова, като посочва, че е залесен с гори. След това той е бил завладян от Аркесиос, потомък на царя на Кефалония Кефалис, баща на Лаертос и дядо на Одисей. Закинтос е бил включен в царството на Одисей, който е участвал с дванадесет кораба в Троянската война. След завръщането му по зова на мистериите, от които двадесет са били от Закинтос, закинтци въстанали и островът се отделил от Царството на Одисей. С времето, в традициите на епохата, на Закинтос се създала нова държава с форма на управление демокрация. По време на Персийската война Закинтос останал неутрален, а в Пелопонеската война участвал като съюзник на Атина. Закинтос бил покорен от Македония при Александър Македонски и по-късно от римляните, при които притежавал определена самостоятелност. Според местните предания християнството е било донесено на острова от Мария Магдалена през 34 г., когато корабът, с който тя е пътувала за Рим, спрял за малко край Закинтос. През византийската епоха е бил опустошаван от пиратите и вандалите. През XII – XV век островът е [[феод]]ално владение, ведно със съседна [[Кефалония]] – [[графство Кефалония и Закинтос]].

 

 

Френската република и след това Русия в съюз с Турция временно окупирали острова до формирането на Държавата на Седемте острова през 1800 г., в която е участвал Закинтос заедно с останалите Йонийски острови. Тази държава е първата автономна гръцка държава под върховенството на султана. През 1809 г. Франция го окупирала отново, а през 1815 г. била създадени Съединените Йонийски щати, които съществували под протектората на Англия до 1864 г. Мечтата на Закинтос за обединение с Гърция била реализирана след продължителни борби на 21 май 1864, след 680 години чуждо владичество.