Проток: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-Сицилийск +Сицилианск); козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Проток''' (или още '''пролив''') е тясно водно пространство, което свързва два съседни [[Воден басейн|водни басейна]] и разделя части от [[
Протоците са естествени [[Природа|природни]] образувания.<ref>''[https://www.jagranjosh.com/general-knowledge/list-of-the-major-straits-of-the-world-1495794208-1 List of the Major Straits of the World]'', на сайта jagranjosh.com</ref> Там, където не съществуват протоци, но има нужда от воден път, са прокопани [[канал]]и ([[Панамски канал|Панамски]], [[Суецки канал|Суецки]] и други).
== Характеристики на протоците ==
Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много [[кораб]]и и такива протоци следователно са с голямо [[Икономика|стопанско значение]]. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:
* '''Ширина на протока''' се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема [[Дрейк (проток)|Дрейк]] (между остров [[Огнена земя (остров)|Огнена Земя]] и [[Антарктида]] – 1120 км),<ref>[[Румен Пенин|Пенин, Румен]]. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, [[Булвест 2000]], 2007. ISBN
* '''Дължина на протока''' се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема [[Мозамбикски проток|Мозамбикският]] – 1760 км.
* '''Дълбочината на протока''' (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни – например по-малките от [[Датски протоци|Датските протоци]].
Ред 28:
* [[Датски протоци|Зунд]] – между [[Шеланд|Зееланд]] и [[Европа]];
* [[Месински пролив|Месински]] – между [[Сицилия]] и [[Европа]];
* [[
* [[Басов проток|Басов]] – между [[Тасмания]] и [[Австралия]];
* [[Торесов проток|Торесов]] – между [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]];
Ред 49:
== Историческо значение ==
Протоците имат важна роля още в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], особено в [[
През [[Средновековие]]то и [[Ново време|Новото време]] държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци [[Дания]] може да държи Балтийско море недостъпно за враговете си, докато [[Османска империя|Османската империя]] – да прави същото за [[Черно море]] през [[Босфор]]а и [[Дарданели]]те. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.<ref>Виж подробности в Harry Howard, ''[https://archive.org/stream/ldpd_10984798_000?ref=ol#page/18/mode/2up?ref=ol The problem of the Turkish straits]'', Washington 1947, pp. 13 – 14</ref>
Отбраната на [[Ла Манш]] от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]. Заради това тя развива своя силен [[флот]] и държи на неутралитета на земите на днешна [[Белгия]].
В [[морско право|морското право]] протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на [[изключителна икономическа зона]] са международни. Преминаването през тях е регламентирано от [[Конвенция по морско право|Конвенцията по морско право]] на [[ООН]] от [[1982]] г., освен в случаите, когато водят към [[вътрешно море]] и правният им режим е определен със специални международни споразумения.<ref>''[http://publications.europa.eu/resource/cellar/bbc3ed9d-e121-11e8-b690-01aa75ed71a1.0002.02/DOC_1 Конвенция на ООН по морско право]'', на сайта Publications.Europa.eu</ref>
| |||