Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (-Серска +Сярска)
м (→‎top: замяна на параметър: знак → лого)
м (Bot: Automated text replacement (-Серска +Сярска))
| общомедия = Provisional Bureau of the Old United Internal Organisation
}}
[[Файл:Ser Declaration November 1918.JPG|мини|250п|[[СерскаСярска декларация|СерскатаСярската декларация]] от ноември 1918 г.]]
[[Файл:Nazad kam avtonomiyata.jpg|мини|250п|„[[Назад към автономията]]“ на [[Димо Хаджидимов]]]]
'''Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация''' е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], създадена в навечерието на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] след края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за [[Автономия за Македония и Одринско|Автономна Македония]].
 
== История ==
Серчани през ноември 1918 година излизат с [[СерскаСярска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=30 октомври 2015}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към емиграцията в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“.<ref>{{cite book |title= Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941 |last= Гоцев |first= Димитър |year=1983 |publisher=Издателство на БАН |location=София |url= http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm}}</ref>
 
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише: