Разлика между версии на „Горно Караджово“

м
Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско, -Серска +Сярска); козметични промени
(Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м (Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско, -Серска +Сярска); козметични промени)
| област = Централна Македония
| дем = Сяр
| географска-област = [[СерскоСярско поле]]
| площ =
| височина = 15
 
== География ==
Селото е разположено в центъра на [[СерскоСярско поле|СерскотоСярското поле]] на левия бряг на [[Струма]] (Стримон) на 25 западно от град [[Сяр]] (Серес) и 1 километър южно от [[Еникьой (дем Сяр)|Еникьой]] на 15 метра надморска височина.
 
== История ==
 
=== В Османската империя ===
През XIX век Горно Караджово е българско село в [[Сяр|Серска]]ска [[кааза|каза]] на Серски санджак. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Големо Караджа'' (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|176}}</ref>
 
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.<ref>{{Бранков|198-199}}</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.</ref>