Исая Серски (XIX век): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско) |
||
Ред 14:
Роден е около 1800 година в [[неврокоп]]ското село [[Търлис]]. По препоръка на [[Теодосий Гологанов (игумен)|Теодосий Гологанов]] e определен от [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] за [[проповедник]] на неврокопските села. Като стипендиант на манастира „[[Серски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“ край [[Сяр]] учи в [[Халкинска семинария|семинарията]] на остров [[Халки]]. Тук негов учител е [[Неофит Рилски]], който преподава [[църковнославянски език]]. През 1851 година се завръща в родното си село и до 1856 година служи, като духовник и учител. Започва да проповядва на [[български език]] из Неврокопско. Възстановява местното училище и преподава на български. По-късно е учител в градовете [[Неврокоп]] и Сяр. В 1862 година заминава за [[Русия]] с монах [[Дионисий Москов]] да събират помощи за манастира „Свети Йоан Предтеча“. Оттам двамата през 1865 година донасят много богослужебни книги и учебници. След завръщането си се установява в Неврокоп.
Хаджи Исая е един от първите дейци по възраждането на [[българщина]]та в Източна Македония. Той активно се включва активно в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независима българска църква]]. Участва в [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_7_2_3.htm Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 2-3, София, 1931, стр.139]</ref> През 1873 - 1876 участва в дейността на учителско дружество [[
Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], който в 1889 година публикува предоставените от архимандрит Исая данни в своя „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref>
| |||