Разлика между версии на „Христо Караманджуков“

м
Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско); козметични промени
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м (Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско); козметични промени)
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]]<ref>{{Пелтеков|207-208}}</ref>, тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор.
 
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[СерскоСярско българско педагогическо училище|СерскотоСярското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
 
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на [[Пашмаклийска афера|Пашмаклийската афера]], в която е арестуван баща му, бяга заедно с [[Христо Лакудов]] в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] (13 - 15 април 1902 г.), на който е представител на Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на [[Георги Кондолов]].
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
 
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в СерскотоСярското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X954-321-056-X</ref>
 
Делегат е на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград – мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.<ref>{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|pages= 13 - 14}}</ref>
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария]]
[[Категория:Учители в СерскотоСярското българско педагогическо училище]]
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
[[Категория:Български просветни дейци от Тракия]]
[[Категория:Възпитаници на СерскотоСярското българско педагогическо училище]]
[[Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Хора от област Смолян]]