Софийска епархия (източнокатолическа): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 51:
[[Файл:Roncalli with the Eastern Rite Catholic priests in Sofia, 13-18 August 1934.JPG|мини|дясно|250п|Архиепископ [[Йоан XXIII|Ронкали]] с католически свещеници от Софийската епархия в София, 13 – 18 август 1934 г.]]
На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ [[Иван Гаруфалов|Йоан Гаруфалов]]. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] – епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]], и [[Иван Романов]] – епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]]. Присъства също и архиепископ [[Джузепе Мацоли]] – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува ''католическа екзархия''.<ref name=":1">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304125833/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf |date=2016-03-04 }}</ref>
След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти [[Католически процеси|всички свещеници преминават през затворите]]. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ [[Методий Стратиев]].
| |||