Уикипедия

Фернандо I Арагонски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
доп и източници
/* Регентство * допъл
Ред 38:
Фернандо е син на крал [[Хуан I Кастилски]] и Елеонора Арагонска.
 
== Регентство на Кастилия==
Фернандо е със статут на „втори син“ в семейството. Тронът на Кастилия е предвиден за брат му, бъдещият крал [[Енрике III]] през 1390 година, но той е с лошо здраве (страда от болести като тиф и едра шарка, които определят прякор му „Болнавия“ ) и към този момент той не може да има мъжки наследник, който да наследи престола. Затова Фернандо съхранява надежди за получаване на кастилския трон, което е видно от факта, че той се жени за роднината си [[Елеонора д’Албуркерке]] през 1393 година, с което засилва династичните си права в случай, че брат му умре.
През 1406 година, когато умира неговия голям брат [[Енрике III]] Кастилски, Фернандо се отказва от кастилската корона, а вместо това става заедно с вдовицата на Енрике — Екатерина Ланкастърска — регент при малолетия [[Хуан II Кастилски]]. На тази длъжност се проявяват неговите административни способности във вътрешните работи.<ref name="botadded">Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>▼
 
Раждането обаче на мъжки наследник, бъдещият [[Хуан II Кастилски]] през 1405 година, или година преди смъртта на Енрике III, слага край на надеждите на Фернандо да заеме престола на Кастилия.
През 1410 година по време на войната с Гранадското емирство Фернандо превзема град Антекер.▼
 
Когато крал Енрике III Болнавия умира през 1406 г., той записва в завещанието си, че по време на малолетието на сина си Хуан II Кастилски, който по това време е на две години, кралицата майка [[Катрин Ланкастър]] и брат му Фернандо, ще поемат регентството на кралството. Обаче образованието и попечителството на детето-крал ще бъде отговорност на Хуан де Веласко, главния съдия Диего Лопес де Естунига и Пабло де Санта Мария, епископ на Картахена. <ref>Vicens Vives, Jaume (2003) [1953]. Paul Freedman y Josep Mª Muñoz i Lloret, ed. Juan II de Aragón (1398-1479): monarquía y revolución en la España del siglo XV. Pamplona: Urgoiti editores. ISBN 84-932479-8-7.</ref>
 
▲ПрезРазногласията 1406между годинадвамата сърегенти, когатоподбудени умираот неговия голям брат [[Енрике III]] Кастилскиблагородничеството, Фернандоне се отказва отпродължават кастилскатамного коронавреме, аи вместоте товапостигат ставаспоразумение заеднода сразделят вдовицататериторията на Енрикедве —половини, Екатеринакато ЛанкастърскаФернандо —поема регентюжната причаст малолетияна [[Хуан II Кастилски]]кралството. На тази длъжност се проявяват неговите административни способности във вътрешните работи.<ref name="botadded">Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933. p. 13</ref>
 
▲През 1410 година по време на войната с Гранадското емирство Фернандо превзема град [[Антекер]].
 
== Крал ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фернандо_I_Арагонски“.