Фернандо I Арагонски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
/* Регентство * допъл |
/* Крал допълнение |
||
Ред 50:
== Крал ==
[[Файл:Ferran d'Antequera al retaule Sancho de Rojas.jpg|мини
Когато [[Мартин I Арагонски]] — негов чичо по майчина линия
Неговият съперник, Хайме II Урхелски, се възпротивява на това решение, и Фернандо присъединява графство Урхел към Арагон.
==== Посещение на крал Сигизмунд през 1415 г. ====▼
Фернандо I въвежда за наследника на арагонската корона титула „принц Хиронски“.<ref>[http://www.cervantesvirtual.com/historia/monarquia/fernando_i.shtml La Monarquía Hispánica: Fernando I ''el de Antequera'' (1412-1416)] (in Spanish)</ref>
=== Външна политика ===
Той нормализира вътрешното положение в Сицилия с назначаването през 1415 г. на своя син Хуан за вицекрал на Сицилия, успявайки да сложи край на гражданската война, пред която след смъртта на Мартин Млади е изправена пред неговата вдовица, [[Бланка I Наварска]] , с незаконния син Фадрике де Луна. Той също така насочва сина си Хуан към Неапол, предлагайки брак с кралица Джована, провъзгласена за кралица след смъртта на брат и [[Ладислав Анжуйски |Ладислав Неаполски]] на 6 август 1414 г., но връзката не се осъществява и Хуан в крайна сметка се жени за Бланка. Останалите синове, наречени от историка [[дон Хуан Мануел]] „инфантите на Арагон“, Енрике, Педро и Санчо поставя за велики майстори на военните ордени на Сантяго, Калатрава и Алкантара; от своя страна инфантите на Арагон Мария и Леонор в крайна сметка съответно стават кралици на Кастилия и Португалия. Освен това, като член на рода Трастамара, Фернандо I има много роднинини в Кастилия, където той също е регент, което му позволява „де факто“ управлява и в двете корони, тъй като той не се отказва от кастилското регентство, след като получава арагонския престол. <ref>SESMA MUÑOZ, José Ángel, El Interregno (1410-1412). Concordia y compromiso político en la Corona de Aragón, Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» (CSIC), 2011,р.223. ISBN 978-84-9911-143-8</ref>
По въпроса за [[папска схизма|Папската схизма]], той скоро се разграничава от [[Бенедикт XIII (антипапа)]] и се опитва да го накара да се оттегли от понтификата, за което се срещна с него в Морела (1414) и в Перпинян (1415). След решението, взето на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], свикан на 5 ноември 1414 г., с което са освободени тримата папи, той изявява подкерапата си за нов папа, което позволява на короната на Арагон отново да заеме централно място при решенията на европейско ниво и да си възвърне позицията в челните редици на политиката в Средиземно море. <ref>SESMA MUÑOZ, José Ángel, El Interregno (1410-1412). Concordia y compromiso político en la Corona de Aragón, Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» (CSIC), 2011.р.224. ISBN 978-84-9911-143-8</ref>
Крал Сигизмунд, който се опитва да сложи край на голямата западна схизма през 1415 г. пристига в Арагон при крал Фернандо I, подкрепящ папата от Авиньон срещу (законния) папа на Рим.
| |||