Добри Немиров: Разлика между версии

Роден е на [[3 февруари]] [[1882]] г. в [[Тутракан]], но веднага след раждането му, семейството му се установява в [[Русе]]. Впоследствие, Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи.<ref name=lib>{{cite web|url=http://children.libruse.bg/bio/details.php?id_bio=39|title=Добри Немиров|last=Джурова|first=Галина|accessdate=7 юли 2008|publisher=Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе}}</ref>

През [[1902]] година започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. Публикува в сп. „[[Учителска мисъл]]“ (1903 г.), и „[[Народен живот]]“ (1904 г.). След преместването си в [[София]] (1905 г.) сътрудничи на сп. „[[Демократически преглед]]“, „[[Из нов път]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Съвременна илюстрация]]“, [[Листопад (списание)|„Листопад“]], [[Везни (списание)|„Везни“]], [[Хиперион (списание)|„Хиперион“]] и др.<ref>Речник на българската литература, т. 2, с. 438 – 439, С. Издателство на БАН, 1977.</ref> През [[1912]] г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на [[Първата световна война]] Немиров служи във военните редакции на списание „[[Отечество (1909)|Отечество]]“ и „[[Военни известия]]“, вследствие на което издава книги с военни разкази – „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната.

Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата. „Моята мисия е да извърша нещо за взаимното опознаване на между румънския и българския народ е мисия, продиктувана от въпиющата нужда да се разчисти пътят към доброто и светлото. Аз не съм политик и не съм свикнал да се ползвам от средствата на политиката, но аз съм човек и знам колко ценни са добродетелите и честния и самоотвержен културоносител“. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на [[1930]] г., той посещава [[Добрич]], [[Балчик]], [[Каварна]] и [[Кюстенджа]] и изнася беседи на теми, чииточийто общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена [[Добруджа]].

След освобождението[[Връщане на [[Южна Добруджа]], (1940)|освобождението на [[3Южна ноемвриДобруджа]] [[1941]]през 1940 г., писателят посещава родното си място на 3 ноември 1941 г. и възкликва „Ах, Тутракан, Тутракан! Да имах тайнствената власт на чудодеец, ще замахна с ръка и ще те преобразя, както аз те желая. О, ти ще получиш онова сияние, което ти отреждат и животът и историята.“ На пристанището той е посрещнат от кмета на града Петър Друмев и от хиляди тутраканци с цветя. Същия ден Добри Немиров е провъзгласен за почетен гражданин на Тутракан:

След посещението на родния си град, Немиров за втори път посещава добруджанските градове [[Силистра]], [[Добрич]], [[Каварна]] и [[Балчик]]. Новите впечатления и преживявания на писателя в освободена Добруджа намират израз във вълнуващо написаните пътеписни разкази от цикъла „След свободата“, които заедно с тези от първото му посещение в [[1930]] г. биват издадени под надслов „По равната земя. Из Добруджа“ (1942 г.). Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедия на Добруджанския край.

Личният му архив се съхранява във фонд 90К в [[Централен държавен архив|Централния държавен архив]]. Той се състои от 144 архивни единици от периода 1885 – 1970 г.