Свежен: Разлика между версии

 

На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър]] според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата „Св. св. Петър и Павел“, за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“ и научавайки за случката майката на войводата Маринка Асенова се снабдила с пълномощно и заминала за Аджар. Студената снежна зима ѝ попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където ѝ били предадени изровените кости на сина ѝ. Баба Марина разпознала черепа по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани до апсидата на църквата „Свети Николай“ в родния квартал на войводата Клуцохлор.

Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през [[1876]] г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на [[Сюлейман паша]]. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците на клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.