Мариинско евангелие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 22:
'''Мариинското четвероевангелие''' ({{lang|la|Codex Marianus}}) е [[глаголица|глаголически]] [[илюстрован ръкопис]], датиращ от началото на ΧΙ век.<ref name="РБЛ 337">{{cite book|title=Речник на българската литература, том 2 Е-О|last=|first=|authorlink=|coauthors=|year=1977|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|isbn=|pages=337|url=|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Кирило-Методиевска енциклопедия |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Издателство на българската академия на науките|location= София|isbn= |pages= |url= |accessdate=}} Т.2 с. 617 – 625</ref><ref>[[Иванова-Мавродинова, Вера|Иванова''-Мавродинова, Вера'']]'', Лиляна Мавродинова''. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, с. 23 – 26.</ref>
 
Евангелието се състои от 173 листа [[пергамент]]. Наименованието му произлиза от скита „[[Мариински скит (Света гора)|Света Дева Мария]]“ на [[Света гора]], където е открито от руския славист [[Виктор Григорович]] през 1845 г. Той го отнася в [[Русия]]. След неговата смърт ръкописът попада в московския [[Румянцевски музей]], а сега се намира в [[Руска държавна библиотека|Руската държавна библиотека]] (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, [[Виена]], под сигнатура ''Vindob. Slav. 146'',; попадналипо-рано тамте отса частнатасе колекциянамирали в сбирката на [[Франц Миклошич]].<ref name="РБЛ 337"/>
 
Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на [[кирилица]]. Липсва и лист 167. ПисаноПисмото е с обла глаголица, с каквато са изписани и [[Зографско евангелие|Зографското]] и [[Асеманиево евангелие|Асеманиевото евангелие]]. Писмото е над линия. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има миниатюрнирисувани изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Тяхната грубовата рисунка, както и някои особености от иконографски характер, не намират точни паралели в други паметници на изкуството.<ref name="РБЛ 337"/> Всяко от тези евангелия започва със заставка и инициал, декорирани с плетенични и дребни, изящни растителни мотиви.
 
Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката.<ref name="РБЛ 337"/> Въз основа на смесването на буквите [[ѫ]] и [[Ѹ]] се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език.<ref name="РБЛ 337"/> В [[морфология (езикознание)|морфологичен]] аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.<ref name="РБЛ 337"/>