Мартин I Арагонски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Сицилийск +Сицилианск) |
структура и допълнение |
||
Ред 36:
'''Марти́н Арагóнски''' (исп. Martín I de Aragón) с прозвище „Хуманист“ (29 юли 1356 – 31 май 1410) – 16-и крал на [[Арагон]], [[Валенсия]], [[Сардиния]] и [[Корсика]], граф Барселона от 1396 година, крал на [[Сицилия]] (под името Мартин II) от 1409 година. Той е последния потомък по легитимна мъжка линия, с неговата смърт се пресича [[Барселонска династия|Барселонската династия]].
== Произход и управление==
Мартин се ражда в Жирона или в Перпинян. Той е втори син на крал [[Педро IV Арагонски]] и Елеонора Сицилианска, принцеса от Сицилианския клон на Арагонската династия.
На 13 юни 1373 година Мартин се жени за Мария Лопес де Луна.
През 1375 г. умира майка му, от която той наследява правата си върху Сицилия, кралство, над което той ще затвърди позициите си, когато през 1379 г. е договорен бракът между неговия син и наследник с [[Мария Сицилианска]], която през 1377 г. е наследява сицилийския престол след смъртта на баща си Фернандо III Сицилийски . Предвид малолетната възраст и на двамата, бракът се провежда едва през 1390 г., а Мартин I е назначен за лорд и регент на Сицилия през 1380 година.
След коронясването в [[Палермо]] на Мария Сицилианска и Мартин Младши (получава титлата Мартин I Сицилиански), фракция на сицилиански благородници въстава срещу новите монарси в полза на Анжуйската династия, принуждавайки Мартин Стария да стане оглави на флот и се премести в Сицилия, за да прекрати въстанието. Докато е зает с умиротворяването на острова, той е изненадан през 1396 година от смъртта на брат си Хуан Ловец, крал на Арагон, и от новината, че след смъртта му без мъжки наследник, съпругата му Мария де Луна претендира за трона от негово име.<ref>Álvarez Palenzuela, Vicente Ángel: Historia de España de la Edad Media, Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5</ref>
На 29 декември 1406 г. умира кралица Мария де Луна, която му е родила четири деца (Мартин, Хайме, Хуан и Маргарита), от които нито едно не оцелява след баща си и оставя законно потомство.
Последният син, който умира, е Мартин Младши през 1409 г., поради треска. Това принуждава Мартин I да сключи нов брак с младата [[Маргарита де Прадес]] на 17 септември същата година <ref>Larios Martín, Jesús: Dinastías reales de España: Geografía política y eclesiástica, Madrid, 1986, 1a ed., p. 27.</ref>, но от този брак не се раждан деца.
Кралят се опитва да узакони своя внук- гад Фадрике де Луна (незаконен син на Мартин Млади), но неуспешно
== Смърт ==
Мартин умира в манастира Валдонцела, извън градските стени на Барселона на 31 май 1410 година. Въпреки че причината остава неясна, предполага се или чума (присъстваща в района по това време), уремична кома (uraemia) - кралят е страда от тежко затлъстяване, което е засегнало здравето му) или възможността да е отровен, подкрепена само от ренесансовия хроникьор [[Лоренцо Вала]].<ref>Лоренцо Вала "Historiarum Ferdinandi regis Aragonum libri sex" („За деянията на Фернандо, краля на Арагон“).</ref>
Съществува легенда за смъртта на краля, свързана със неконтролиран смях (след шега, разказана от шута Бора), въпреки че липсва в исторически доказателства, е записана. <ref>Mateo,, León Esteban: Cultura y prehumanismo en la Curia Pontificia del Papa Luna, 1394-1423, Valencia, 2002, 1a ed., ISBN 84-370-5417-6, p. 74.</ref> <ref>Sanz Ruiz, Fernando: Guía de recorridos históricos de Valencia, Valencia, 2006, 2a edición, ISBN 84-7721-159-0, pág. 77.</ref>
След смъртта му настъпва междуцарствие за две години. От шестте претендента е избран [[Фернандо I Арагонски]], племенник на Мартин от династия [[Трастамара]].
== Източници ==
<references />
== Надгробен паметник в манастира Поблет ==
| |||