Корсика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 45:
== География ==
[[Файл:Corsica-geographic map.svg|мини|Географска карта на Корсика|lang=bg]]
=== Географско положение, граници, големина, брегове ===
Остров Корсика е разположен в северната част на [[Средиземно море]] и има площ от 8681 km². На североизток Корсиканския проток (широк 75 km) го отделя от Тосканския архипелаг на [[Италия]], а на юг протока [[Бонифачо (проток)|Бонифачо]] (ширина 11 km) – от италианския остров [[Сардиния]]. Островът има овална форма, удължена от север на юг с дължина 183 km и ширина до 85 km. Западният бряг е скалист, стръмен, силно разчленен от многочислени заливи (Сан Флоран, Порто, Сагон, Аячо, Валинко и др.) и заливчета, а източният е плосък, нисък и слабо разчленен.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article097648.html «Большая Советская Энциклопедия» – Корсика, т. 13, стр. 217 – 218]</ref>
=== Геоложки строеж, релеф ===
Остров Корсика е изграден основно от гранити на запад и глинести шисти на изток. Голяма част от него е заета от меридионален хребет с височина до 2710 m (Мон Сенто), който интензивно и дълбоко разчленен от речни долини. Най-високите върхове имат алпийски форми на релефа. На изток се простира тясна (до 10 km) приморска низина, на места силно заблатена и носеща названието Алерия.<ref name="bse"/>
=== Климат и води ===
Климатът на Корсика е средиземноморски. Средна януарска температура 12 – 13°С, средна юлска 24 – 26°С. Годишната сума на валежите варира от 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm в планините. Голяма част от тях падат през зимата, а понякога и във вид на сняг в планините. На острова текат къси и бурни реки (Тавиняно, голо, Гравоне, Тараво), които през лятото силно намаляват или пресъхват.<ref name="bse"/>
=== Растителност, селско стопанство ===
На височина до 600 – 700 m господстват храстовите формации (маквис). Има отделни горски масиви съставени от корков и каменен дъб и някои видове бор. До 1100 – 1200 m са развити кестенови и дъбови гори, до 1900 m – букови, елови и борови гори, а нагоре следват субалпийска и алпийска растителност. В долините и по крайбрежието се развива субтропично земеделие, като основни отрасли са лозарство, овощарство (портокали и др.), зеленчукопроизводство и маслини. По терасираните склонове се отглежда пшеница, ечемик и царевица. Развива се отглеждането да дребен рогат добитък.<ref name="bse"/>
== Население ==
| |||