Гена Димитрова: Разлика между версии

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 годинаг. в село [[Беглеж]], Плевенско.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 183 – 191 | isbn = 9789543214334}}</ref> Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в [[София]] на приемни изпити в [[НационалнаБългарската музикалнадържавна академия|Държавната музикална академия]]консерватория. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка [[Лиляна Жабленска]]. Завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] през 1964 годинаг. при водещия вокален педагог [[Христо Бръмбаров]].<ref name="абаджиев"/>

През 1964 – 1966 годинаг. е в майсторски клас в Музикалнатакъм академияКонсерваторията, след което става стажант в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], където изпълнява няколко малки роли,. а презПрез 1966 годинаг. е и на специализация в известнотоСтудиото Оперноза музикалномлади училищеоперни певци към миланския театър „[[Ла Скала]]“ в Милано. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 годинаг. с ролята на АбигайлАбигаил в „[[Набуко]]“ на [[Джузепе Верди]].<ref name="абаджиев"/>

През 1970 годинаг. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училищеСтудиото към „Ла Скала“<ref name="абаджиев"/> при [[Ренато Пасторино]], [[Енца Ферари]] и [[Рената Корозио]],. поПрез това време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в [[Тревизо]], на който кандидатите представят ролята на Амелия от „[[Бал с маски]]“ на Верди.<ref name="абаджиев"/> През 1971 годинаг. е на турне във [[Франция]] с италианска оперна трупа, представяща операта „[[Силата на съдбата]]“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 годинаг., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с [[Пласидо Доминго]] и [[ПиетроПиеро Капучили]].<ref name="абаджиев"/>

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „[[Тоска (опера)|Тоска]]“ на [[Джакомо Пучини]] във [[Виенска опера|Виенската опера]] през 1978 годинаг., Джоконда в „Джоконда“ на [[Амилкаре Понкиели]] в [[Арена ди Верона]] през 1980 годинаг., АбигайлАбигаил в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 годинаг., Турандот в „[[Турандот]]“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 годинаг..

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 годинаг., когато е премиерата на постановката на [[Франко Дзефирели]] на „Тоска“„Турандот“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Домингоучаства и тенора [[Никола Мартинучи]].<ref name="абаджиев"/> През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „[[Макбет]]“ и АмерисАмнерис в „[[Аида]]“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в [[Залцбург]] през 1984 годинаг., отново АбигайлАбигаил в „Ла Скала“ през 1986 годинаг., Турандот в „[[Метрополитън Опера|Метрополитен Опера]]“ през 1987 годинаг. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в [[Ню Йорк]].

Гена Димитрова умира от [[рак (болест)|рак]] на 11 юни 2005 година в Милано.