[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Апостоли'' (Apostoli), Воденска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu{{Синве|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Постолар е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 56 домакинства, като жителите му са 255 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163</ref> В началото на XX век Постолар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година селото има 240 жители [[българи]] и 50 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.165.]</ref> Цялото село на практика е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото (''Postoular'') има 288 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 27 ученици.<ref>{{Бранков|98-99}}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година седем души от Постолар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.</ref>
