Буково (община Битоля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Синве |
м Шаблон:Силянов |
||
Ред 43:
По-голямата част от населението на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Вуковон'' (Voukovon) живеят 500 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|236}}</ref>
Въпреки че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_20.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 76-77.]</ref> По време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.<ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Буково има 2400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|166 – 167}}</ref>
| |||