Бельово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на [[Мелник]] и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово.
 
Първите писмени сведения за Бельово са в [[османска империя|османски]] регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През XIX век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало [[пехца|пехци]] и [[самоков (металургия)|самокови]]. Рудата е била закупувана основно от селата [[Каракьой]], [[Неврокоп (дем)|Неврокопско]]ско, и [[Кърчово]] и [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], [[Валовища|Демирхисарско]]. Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете [[Валовища]], [[Сяр]] и [[Солун]]. През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат.
 
През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“, изписана от българския зограф [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)]</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. том 2, Благоевград, 1999, стр. 403.</ref>