Ј: Разлика между версии

 

'''Ј, ј''' (произнася се '''йъ''') е единадесетата [[буква]] в [[сръбска азбука|сръбската]] и дванадесетата буква в [[македонска азбука|съвременната македонска]] [[кирилица]]. Също така се използва и в [[алтайски език|алтайската]], а до [[1991]] година – и в [[азербайджански език|азербайджанската]] кирилска азбука. Знакът обозначава звука {{IPA|/j/}}. В останалите славянски кирилски азбуки вместо '''J''' пред [[гласен звук|гласна]] се използва буквата [[Й|'''Й''']] (и кратко), а след [[съгласна]] – [[Ь|'''Ь''']] (ер малък).

 

Буква '''Ј''' е въведена в сръбската писменост през [[19 век]] от езиковеда [[Вук Караджич]] посредством т.нар. [[вукова реформа]]. Първоначално в своята граматика „''Писменица сербскога їезика по говору простога народа''“ (''у [[Виена|Виенни]], у печатньи Г. Іоанна Шнирера, [[1814]]'') той използва буквата '''[[Ї]]''' (йота), която по-късно променя на '''Ј''' — т.е. използва латинската буква йота в немското ѝ звуково значение, поставяйки две точки над буквата. Въвеждането на тази „латинска“ буква в кирилската сръбска азбука (''караджица'') е критикувано, но с времето са намерени и „оправдания“ – в някои скорописи от [[17 век|17]] и [[18 век]] се среща J-образно изписване кирилската буква [[І|'''І''']], която в някои случаи (в началото на думата и между гласни звукове) се произнасяла именно като ({{IPA|/j/}}) ([й]).