Христо Андонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:МОО; козметични промени
Ред 7:
}}
 
'''Христо Андонов Ушинов''',<ref name="Докторов.137">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560954-9514-56-0</ref> известен като '''Гърчишки''' или '''Ключът на Вардара''',<ref name="ИИ 14"/> е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref>{{Михайлов|4|817 - 818}}</ref><ref name="ИИ 14">{{cite journal | last = А. Д | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = септемврий - октомврий | title = Христо Андоновъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = V | issue = 9 - 10 (49 - 50 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_9-10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
== Биография ==
Ред 13:
Андонов е роден в [[гевгели]]йското село [[Гърчище]] в 1887 година. Влиза във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и през есента на 1911 година вместо да отиде войник става нелегален и се присъединява към четата на [[Коста Попето]], който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.<ref name="ИИ 14"/> Андонов остава обаче с Попето като четник и през май 1912 година се връща с него в Македония.<ref name="ИИ 14"/> Четата е въоръжена от върховистите около [[Стефан Николов (полковник)|Стефан Николов]]. Четата влиза в конфликт с другата [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка]] чета в [[Кожух планина]] – тази на Ичко Димитров.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.</ref> Участва в сражението с османски части при Серменин на 23 юли 1912 година.<ref name="ИИ 14"/>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] Андонов е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] като служи в четата на [[Ичко Димитров]], по-късно в четата на [[Коста Христов Попето]] и в 4 рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. {{МОО|40.}}</ref><ref name="ИИ 14"/> След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във [[Валандовска акция|Валандовската акция]], при която е помощник на войводата [[Христо Аргиров|Христо Чауша]],<ref name="ИИ 14"/> и други сражения.<ref>{{Михайлов|4|819 - 820}}</ref>
 
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като войник от Българската армия. След войната се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета на [[Георги Хаджимитрев]].<ref name="ИИ 14"/> През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на [[Петър Овчаров]], а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в [[Беласица]] без жертви.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.</ref>