Тодор Органджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Шаблон:МОО; козметични промени |
||
Ред 28:
След [[Солунски атентати|Солунските атентати]] от април 1903 година бяга от Велес в [[Скопие]] при чичо си Лазар, който е екзархийски свещеник и му помага да се прехвърли в [[България]]. Тодор Органджиев заминава за [[Дрезден]], където завършва [[Технически университет Дрезден|Техническия университет]] в 1911 година.<ref name="Танчев 56">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 56 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref>
При началото на [[Балканска война|Балканската война]] Тодор Органджиев е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Инженерно-техническата част на опълчението.<ref>
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Тодор Органджиев е началник на инженерна бригада, участва в строителството на теснолинейката от Градско до [[Прилеп (град)|Прилеп]]. За заслуги през втория и третия период на войната е награден с орден „[[За гражданска заслуга]]“.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 2-3</ref>
След края на войната работи в София като инженер. Тодор Органджиев поддържа връзки с [[Павел Шатев]], когото свързва с комунистите,<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 715. ISBN
Органджиев умира през октомври 1958 година.<ref>[http://armakedonium.blogspot.com/2010/03/blog-post_28.html Гемиџиите]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, взето от armakedonium.blogspot.com на 12.06.2012 г.</ref>
| |||