|
Леринската каза е административна област в Османската империя, същестувала до попадането на района в границите на Кралство Гърция. Днес територията и е поделена между дем [[Лерин (дем)|Лерин]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] и община [[Новаци (община)|Новици]], [[Северна Македония]].
Леринска каза обхваща град Лерин с прилежащите към него 53 села, както и нихаите [[Невеска]] с 9 села и [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]] с 5 села<ref>[{{МЕС|249 – 251|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm#250_1 Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, II фототипно изд. „Проф. М. Дринов“, София, 1996, стр.249 – 251.]}}</ref>. Гръцка статистика отбелязва конфесионалното разделение в казата както следва. През 1886 година 23 730 християни (78,4 %) са верни на Цариградската патриаршия, докато другите 6538 (21,6 %) са верни на Българската екзархия. Към 1900 година патриаршистите намаляват до 17 455 (50,9%), докато екзархистите се увеличават на 16 855 (49,1%)<ref>[{{МЕС|291 – 294|http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124]</ref>. Според Васил Кънчов към 1900 година българите съставляват 63% от населението на казата, турците – 20%, арнаутите (албанците) – 7%, власите – 6% и циганите – 5%<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_c.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, II фототипно изд. „Проф. М. Дринов“, София, 1996, стр.291 – 294.]}}</ref>.
== В Гърция ==
|
