Габрово (община Струмица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Шаблон:Етнография; козметични промени |
||
Ред 30:
В края на ХVI век Габрово е в състава на [[нахия]] [[Струмица|Уструмджа]], лива Кюстендил. През 1591 година след смъртта на тимариота Мехмед четири части от селото са дадени като [[тимар]]и от по 3000 [[акче]]та на Ахмед, син на бившия везир Пуртев паша, на Ферхад, син на Абдуллах, на Дауд, син на Осман и на Диване Ахмед, препоръчан от сандажкбея на [[Акерман]].<ref>Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 347 – 350, 357.</ref>
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „[[Свети Илия (Габрово)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 480 патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|106 – 107}}</ref>
Ред 77:
; Починали в Габрово
* {{флагче|България}} Алекса Атанасов Арабаджиев (? – 1907) от [[Гевгели]] и Иван Стоев (? – 1907) от [[Смоймирово]], български революционери, четници на ВМОРО, убити на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово<ref name="Докторов.131">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN
== Външни препратки ==
| |||