Люмница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Синве
м Шаблон:Етнография
Ред 31:
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на [[аянин|аяни]] при събирането на данъци, село ''Любниче'' е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=358 Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.]</ref>
 
В края на XIX век Люмница е едно от големите [[власи|влашки]] ([[мъгленорумъни|мъгленорумънски]]) села в областта [[Мъглен (област)|Влахомъглен]] в [[Гевгели]]йска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Люпница'' (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.<ref>{{Синве|52}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Лубница (Loubnitza)'' е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители [[българи]] и 1196 власи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.{{Етнография|168 – 169.}}</ref>
 
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0</ref>