Извор (община Чашка): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:МОО |
м Шаблон:Етнография |
||
Ред 30:
== История ==
В ΧΙΧ век Извор е село в нахия Азот на Велешката кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Атанасий (Извор)|Свети Атанасий]]“.<ref name="Василиев 173">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 173 |url= |accessdate=}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Извор (Izvor)'' е посочено като село с 36 домакинства и 164 жители [[българи]].<ref>
Жителите му в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Извор (Izvor) живеят 472 българи екзархисти и 18 цигани.<ref>{{Бранков|120 - 121}}</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие 44 от 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия, но след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година се връщат към Българската екзархия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.</ref>.
|