При преговорите за уреждане на конфликта гръцката страна отхвърля обвиненията, че нейни войски се инфилтрират в чужда територия и на свой ред обвинява българите, че правят тъкмо това с действията си в селата [[Гюмендже]] и [[Съботско]], северно от [[Енидже Вардар]]. Гърците претендират за района на планината [[Кушница]], намиращ се (между [[Орфано]] и [[Кавала]], дотогава заселен предимно с турци и гърци<ref>Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. [http:{{МЕС|181|2_15}}<//www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm 182 – 183], [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_23.htm ref><ref>{{МЕС|200 – 202]|2_23}}</ref>) с довода, че първи са го освободили от турците.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 212 – 215</ref> Убедени, че българите ще се опитат да завладеят със сила оспорваната територия и да преговарят едва след това, гърците привличат подкрепления в района. Напредването на българските постове води до поредица от схватки в края на април (началото на май по [[нов стил]]) – 21 – 22 април при [[Палеохори (Ном Кавала)|Палеохори]] (край Правища), на 25 – 26 април при моста край [[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]], на 27 април между [[Толян]] и Левтера, където гръцката страна дава десетки убити и ранени. Тези сблъсъци са последвани от временно примирие, но в нощта на 6 срещу 7 май българите прекосяват договорената граница и напредват към село Вълчища. Така се стига до решителен сблъсък.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 216 – 217</ref>
