Бойко Чавдаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Шаблон:Николов
Ред 29:
От 1904 година след разкрития на властите е нелегален, а от декември 1905 година е районен войвода. През пролетта на 1907 година подготвя нова чета. През ноември 1907 година участва в съвещанието в [[Лъджакьой]] заедно с [[Лазар Маджаров]] и [[Петър Васков]] и в завързалото се сражение с турски аскер.
 
Убит е на 20 януари 1908 година в [[Окуф]], [[Дедеагач]]ко в сражение с турска войска.<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 396.</ref><ref>{{Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. |183.}}</ref>
 
Според вестник „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“ в убийството на Чавдаров е замесен българският архиерейски наместник в Дедеагач поп [[Тодор Попниколов]]. „[[Одрински глас]]“ в №6 потвърждава, че поп Тодор е предал Чавдаров, но това станало, защото Чавдаров бил побеснял след смъртта на другарите му Маджаров и Васков, предадени от местни селяни и по този повод извършил убийства на редица заподозрени.<ref>Одрински глас, брой 6, 17 февруари 1908, стр. 4.</ref> В №7 обаче „Одрински глас“ отхвърля версията, че в предателството е замесен местния свещеник, а твърди, че Чавдаров и двама му четници са предадени от пазвантина на селото. Тримата пристигнали в Окуф в началото на януари, пазвантинът на влизане ги видял, проследил ги, и ги издал във Фере. На 7 януари 1500 души пехота и конници обграждат Окуф. Чавдаров с двамата си четници се опитва да пробие обръча, но пада убит в северната част на селото, единият му четник е ранен и пленен, а другият се спасява. В Чавдаров са намерени 800 лири. Тялото му е насечено на късове и е забранено да се погребе. Много от жителите на селото са бити,<ref>Одрински глас, брой 7, 24 февруари 1908, стр. 4.</ref> а петима са арестувани – Яни Николов, Петко Дервенджи, син му Димитър, Атанас Стаматов, Митрю Киров от Дедеагач.<ref>Одрински глас, брой 8, 2 март 1908, стр. 4.</ref>