Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Шаблон:Николов |
||
Ред 27:
След завършването си влиза във ВМОРО, посветен от съученика си [[Манол Розов]], и става учител в костурското българо-помашко село [[Галища]] (днес Оморфоклисия). В Галища организира революционен комитет и урежда канал за доставка на оръжие от Гърция, начело с помощника му кираджията Ставре Сиромахово и привлича към организацията и хора от съседните села [[Дреничево]] (Кранохори), [[Желегоже]] (Пендаврисо), [[Жужелци]] (Спилеа) и [[Старичани]] (Лакомата). От 1901-1902 година е учител в Хрупища, където оглавява Хрупищкия революционен район, след като [[Кузман Стефов]] попада в затвора. Христов обикаля костурските села и създава революционни комитети, като с помощта на четите на [[Митре Влаха]] и [[Васил Чекаларов]] успява да организира и много смесени българо-[[гъркомани|гъркомански]] и българо-турски села. При създаването на комитет на ВМОРО в [[Старичани]] Христов привлича към организацията и бъдещия костурски войвода [[Киряк Шкуртов]].
През юли 1902 година Христов е предаден и арестуван. Освободен с общата амнистия през февруари 1903 година, Христов се връща към революционната дейност и обикаля с четите на [[Пандо Кляшев]] и Митре Влаха костурските села. През април 1902 година става нелегален и влиза в четата на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]]. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Христов получава задача да извърши атентати в Хрупища, но опитът му е осуетен поради отказ на местния комитет да съдейства.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.61 и 64.</ref> По-късно действа с четата на [[Васил Чекаларов]] в [[Колония (окръг)|Колоня]]<ref>{{Николов
След потушаването на въстанието Христов бяга в Гърция, престоява три месеца в Ламия и се установява в България. Връща се в Гърция през март 1904 година с [[Кузо Блатски]], но двамата са арестувани в Трикала. След освобождението му, възползвайки се от султанската амнистия, през Солун се връща в Хрупища и се легализира. Прави опит да помири враждуващите войводи [[Нумо Янакиев]] и [[Никола Добролитски]], но през май е арестуван и освободен и затворен в Костур, по-късно в Корча и в Битоля. Освободен е чак след една година и е назначен за български учител в Хрупища, а по-късно в Осничани, но не учителства. Като легален активно развива революционна дейност, като в дома му отсядат местните войводи [[Вангел Попхристов]] и Киряк Шкуртов.
| |||