Димитър Ляпов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:МОО
м Шаблон:Николов
Ред 13:
[[Файл:Thessaloniki Bulgarian High School 1888 - 1889.jpg|мини|ляво|350п|Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: [[Христо Гюрков]] от Щип, [[Константин Вълканов]] от Песочница, [[Иван Васков]] от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: [[Александър Маджаров]] от Охрид, [[Велко Думев]] от Воден, [[Вангел Калеичев]] от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, [[Трайче Антов]] от Скопие, [[Филип Георгиев]] от Лерин, [[Георги Палашев]] от Велес, Трети ред: [[Авксенти Георгиев]] от Куманово, [[Михаил Кратовалиев]] от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, [[Наум Темчев]] от Загоричани, [[Апостол Тръпчев]] от Воден, [[Христо Занешев]] от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, [[Димитър Ничев|Димитър Тодоров]] от Велес]]
[[Файл:Dimitar Lyapov portrait.jpg|мини|ляво|портрет с автограф]]
Димитър Николов Ляпов е роден през 1870 година в [[костурско]]то село [[Бобища]], понастоящем в Гърция. Псевдонимът ''Гурин'' произхожда от дървесния вид [[горун]], вид дъб. Фамилното име ''Ляпов'' произлиза от думата ''леп'' - ''хубав''. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с петия випуск в учебната 1889 - 1890 година.<ref name="Кандиларовъ 90">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=90 |url= |accessdate=}}</ref> В 1891 - 1892 година е учител в [[Цариградска българска духовна семинария|Българското духовно училище]] в [[Цариград]], като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във [[Фенер (квартал)|Фенер]].<ref>Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.</ref> Също така Ляпов става секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в града и в 1894 година основава [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]], чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]“. На [[Трети македонски конгрес|Третия македонски конгрес]] през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.<ref>{{Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. |95.}}</ref> Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи [[Васил Радославов]]. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.
 
[[Файл:Dimo Yankov Tane Nikolov Dimitar Lyapov.JPG|дясно|мини|250п|[[Димо Янков]], [[Тане Николов]], Димитър Ляпов]]