Кръстьо Асенов: Разлика между версии

Кръстьо Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с [[Анна Малешевска]], дъщеря на [[Никола Малешевски]]. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] въпреки това десетарите [[Гоно Бегинин]] и [[Димитър Битраков]] продължават сплетните, след като Кръстьо Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Асенов, Гьотов и Апостол войвода, те се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Големанов да отведат Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кръстьо Асенов, както е инструктиран от Гоне Бегинин.<ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_2_2b.html Гоцев, Слави. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 170.]</ref> След като част от четниците се изтеглят в Гевгелийско се формира съд в лицето на Сава Михайлов, Аргир Манасиев, Стефан Димитров от Битоля, Христо Стоянов Чолака от Маренци, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков. Физическият убиец на Асенов Мицо Големанов е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена. Подбудителят Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо – Йордан Асенов.<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.341-345.</ref>

 

 

Във фонда на Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват лични вещи на Кръстьо Асенов.