Яни Попов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
м Шаблон:Николов
Ред 19:
На 5 срещу 6 август в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], преди залез слънце, в [[Кавакли]] пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и „смъртните дружини“ от селата и да ги поведат към центъра на [[Ениджия]]. Удрят камбаните, събират хората от селото и наказват предателите.
 
След потушаването на въстанието Яни Попов действа с четата си из Странджа до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1904 г. войводата участва в тракийския [[Варненски конгрес на ВМОРО|конгрес във Варна]]<ref>{{Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. |137.}}</ref>. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в [[Ивайловград|Ортакьой]]. Участва в създаването и изграждането на [[Тракийска организация|Тракийската организация]] в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
 
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „[[Ясен месец]]“, посветен на [[Пано Ангелов]] и [[Никола Равашола]].<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 363.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.363-366]</ref>