Разлика между версии на „Ангел Узунов“

277 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Шаблон:Николов; козметични промени
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м (Шаблон:Николов; козметични промени)
Узунов е роден на 8 май 1886 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. Син е на учителя [[Димитър Узунов (общественик)|Димитър Узунов]] и брат на революционера [[Христо Узунов]]. Учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Скопското българско педагогическо училище]]<ref name="Обзор"/> и в 1906 година завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]]. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|Партизанския отряд]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия]].<ref>Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8</ref> По-късно след българското настъпление при намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] става началник на разузнавателния пункт в [[Щип]], а после във [[Велес]], където заменя [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]].<ref>Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9</ref>
 
[[Файл:Ohrid Families in 1916 by Dimitar Mitanov.png|мини|250п|Фотография на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „[[Свети Йоан Канео]]“, долу кай светенана вода во 1916 год. Не&#768;Нѐ сликаше [[Димитър Митанов|Димитрия Митан]]. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми [[Димитър Карадимчев|Димитрия Карадимчев]], кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп [[Ахил Карадимчев]], кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче [[Ангел Узунов]] како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“]]
В 1919 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт]] в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолския конгрес на ВМРО]] от 1923 година. Секретар е на [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 166, 212.</ref> В 1925 година е председател на [[Шести конгрес на ВМРО|VI конгрес на ВМРО]] и е избран за запасен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]], въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес,<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 218, 226.</ref> а не както е по устав от Централния комитет на ВМРО.<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 144.</ref> При разкола във ВМРО след убийството на [[Александър Протогеров]] в 1928 година е на страната на [[протогеровисти]]те.
 
По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание [[Илюстрация Илинден]] статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише: {{Цитат|Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои неин представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.<ref>Илюстрация Илинден, бр. 140, стр.6</ref>}}
 
Умира на 12 октомври 1975 година в София.<ref>{{Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. |173.}}</ref>
 
== Родословие ==