Дамяново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Дамяново е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|841}}</ref>
=== Църква ===
Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1886 г. Материалът е доставен от местното население, като част от него са дали жителите на село Бериево. Паричните средства са дарения от жители на село Дамяново и съседните села. След пълното ѝ довършване, църквата е осветена в началото на декември 1887 г. от [[епископ]] [[Партений Софийски|Партений]].<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098184 ИСДА, фонд 194К; Църковно настоятелство при църквата „Св. Димитър“ – с. Дамяново, Габровско (1886 – 1944); История на фондообразувателя]</ref>
=== Училище ===
Народното начално училище „Кирил и Методий“ в село Дамяново е открито през учебната 1878 – 1879 г. с една паралелка – I отделение. През следващите години постепенно се откриват II, III и IV отделения, но слети все в една паралелка до 1894 – 1895 учебна година, когато са назначени двама учители и в две паралелки слято се обучавани I и IV отделения и II и III отделения. Отначало обучението се води в частни стаи, които общината наема всяка година. Учениците са от различна възраст и основно посещават училището само през зимния сезон. През учебната 1904 – 1905 г. е назначен трети учител, а през 1906 – 1907 учебна година – четвърти. Училището се оформя с разделни паралелки (I-IV отделение), доста многолюдни. През 1888 г. е направена специална училищна постройка с три големи класни стаи, а през 1921 г. са пристроени още четири големи класни стаи. През учебната 1921 – 1922 г. с откриването на I прогимназиален клас с една паралелка се дава началото на ''Народната смесена прогимназия „Кирил и Методий“'' в село Дамяново. През следващата 1922 – 1923 учебна година е открит и II клас, а едва през учебната 1927 – 1928 г. се открива III клас. Поради недостатъчно учебни стаи в постройката на началното училище, прогимназията се помещава в частни стаи до завършването през 1927 г. на строежа на новата училищна сграда, която започва да се ползва от учебната 1927 – 1928 г. През 1929 г. със сливането на началното училище и прогимназията се създава ''Народно основно училище „Кирил и Методий“''.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6584 ИСДА, фонд 467К; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1878 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098982 ИСДА, фонд 465К; Народна смесена прогимназия „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1921 – 1928); История на фондообразувателя]</ref> През втората половина на [[XX век]] броят на учениците постоянно намалява. След две промени на наименованието, от 1 юли 2000 г. училището е преобразувано в ''Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Дамяново''. Със Заповед РД-14-78 от 3 юни 2004 г. на министъра на образованието и науката, Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Дамяново се закрива.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6802 ИСДА, фонд 758; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1944 -2004); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref>
=== Читалище ===
Читалището в село Дамяново е основано през 1898 г. по инициатива на Георги Иванов Минков от Севлиево – учител в селото. Функционира без устав, а след като Минков напуска селото през 1900 г., читалището заглъхва. Възобновено е през октомври 1910 г., а уставът му е утвърден от Министерството на народната просвета през август 1912 г. По време на войните 1912 – 1918 г.<ref>[[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]]</ref> читалището отново преустановява дейността си. Свързаните с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] събития през следващите години, с кулминация през 1923 г., не благоприятстват възраждането на читалищната дейност и тя е възстановена едва през 1926 г. Читалищната библиотека се разполага до 1927 г. в училището и различни частни помещения, след 1927 г. до 1959 г. се помещава на долния етаж на училището, който е собственост на читалището, а от 1959 г. – в построения през 1958 г. читалищен дом. При читалището, освен театралния състав, се изграждат битова трупа, възкресяваща редица стари обичаи, битов хор и танцов състав, които успешно се представят в провежданите прегледи на художествената самодейност. Разширява се културно-масовата работа на читалищната библиотека, като през периода 1962 – 1968 г. се провеждат много обсъждания на книги, читателски конференции, тематични вечери и чествания. При читалището се изгражда народен университет (вероятно по аналогия с [[Народен университет|Народния университет „Велико Търново“ (1929 – 1940 г.)]]), който развива дейност през периода 1964 – 1969 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098274 ИСДА, фонд 392К; Народно читалище „Алеко Константинов“ – с. Дамяново, Габровско (1910 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6923 ИСДА, фонд 986; Народно читалище „Алеко Константинов“ – с. Дамяново, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя]</ref>
Кооперацията в село Дамяново е учредена през декември 1920 г. като ''Земеделско спестовно-заемно дружество'' с 35 члена, но години наред не функционира. На 2 май 1929 г. дружеството е основано отново с цел да кредитира членовете си за стопанските им нужди, но реална дейност извършва от 1934 г. – вече като ''Кредитна кооперация „Самопомощ“'', когато членовете достигат 79 души. От началото на 1934 г. до 5 март 1935 г. към кооперацията съществува само кредитна служба, а след посочената дата се отваря и потребителски магазин. През юни 1937 г. е приет Правилник за вътрешния ред на потребителния магазин. В борбата срещу конкуренцията на търговците през първите години кооперацията е принудена да раздава процентно възнаграждение на онези, които купуват стоки от кооперативния магазин и налага санкции на онези свои членове, които не го правят. Към 1938 г. кооперацията постепенно обхваща стопанския живот на селото: прави колективни застраховки на посевите на членовете си срещу градушка, поема събирането на яйцата, млекопреработването и други стопански дейности. За 10 години кооперацията обхваща цялостния стопански живот в селото и от 1947 г. се преименува на ''Всестранна кооперация „Самопомощ“'', като обединява и другите кооперативни сдружения в селото: Земеделски производителен отдел към кооперацията (впоследствие ТКЗС); Говедовъдното дружество „Победан“ – скотовъдно-развъден отдел към кооперацията и Трудово-производителната керамична кооперация „Подем“. От 1952 г. престава да функционира кредитната ѝ служба, кооперацията се преименува на ''Селкооп „Самопомощ“'' с дейност: задоволяване населението със стоки; изкупуване на селскостопанската продукция; разкриване на промишлени предприятия – млекопреработване, изваряване на ракии, ярмомелка, гатер-банциг и други. От февруари 1958 г. кооперацията се преименува на ''Потребителна кооперация „Самопомощ“ – село Дамяново'' със същата дейност. През 1961 г. е завършена административната сграда на кооперацията, през 1964 г. е построена кухня към административната сграда. Направено е преустройство на складовете и е построена хлебопекарна. Кооперацията има колониален и текстилен магазин, добре обзаведени гостилница и сладкарница. От 28 февруари 1980 г. по решение на Окръжения народен съвет – Габрово и Изпълнителния комитет на Окръжния кооперативен съюз – Севлиево са ликвидирани потребителните кооперации и са създадени селищни кооперативни съвети към Районната потребителна кооперация – село Градница<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=7156 ИСДА, фонд 1356; Районна потребителна кооперация – с. Градница, Габровско (1980 – 1988); История на фондообразувателя]</ref>.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098597 ИСДА, фонд 278К; Кредитна кооперация „Самопомощ“ – с. Дамяново, Габровско (1920 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6283 ИСДА, фонд 167; Потребителна кооперация „Самопомощ“ – с. Дамяново, Габровско (1944 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref>
=== Говедовъдно дружество „Победан“ ===
Заедно с кооперацията, в селото се развива и ''Говедовъдното дружество „Победан“''. Дружеството е основано през юли 1925 г. с основна цел да подпомага развъждането на местния добитък – говедата в границите на своя район, и да се грижи за неговото подобряване. Развъдното му направление е насочено към развъждане на местното ''искърско говедо'', а развъдната цел е отглеждане на говедо с много добра работоспособност, пригодно за угояване, задоволителна млечност и масленост. През септември 1931 г. се създава Съюзът на говедовъдните дружества в България, в който дружеството членува до разпадането на съюза след 1944 г. През ноември 1936 г. дружеството се преустройва – от културно-просветно в кооперативно и така съществува до 23 март 1947 г., когато преминава като развъден отдел към кооперация „Самопомощ“ в селото. Дружеството постига поставената начална цел. С въвеждането на родословните книги, контрола на млечната продукция, правилния подбор, хранене и гледане и други средства дружеството успява да създаде тип местно искърско говедо с висока млечна продукция.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098840 ИСДА, фонд 279К; Кооперативно говедовъдно дружество „Победан“ – с. Дамяново, Габровско (1925 – 1944); История на фондообразувателя]</ref>
=== ТКЗС ===
▲:: > Потребителна кооперация „Самопомощ“ (1958 – 1980);
През ноември 1948 г. при всестранната кооперация „Самопомощ“ в село Дамяново се основава ''Трудово-земеделски производителен отдел'' със самостоятелен баланс за самостоятелно стопанисване за своя сметка и за своя отговорност. През октомври 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на [[ТКЗС]] и от тази дата отделът се обособява в отделна юридическа личност като самостоятелно стопанство под името ''[[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] – село Дамяново''. През декември 1950 г. Общото събрание на членовете на стопанството решава то да носи името „Победа“. Във връзка с решението на [[БКП]] и правителството за обединяването на малките стопанства в по-големи и с оглед на използване по-добре на механизацията за увеличаване и подобряване на земеделското производство и осигуряване на по-голяма рентабилност, на 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Дамяново, [[Бериево]], [[Сенник]], [[Душево]], [[Хирево]], [[Градница]], [[Млечево]] и [[Столът]] се обединяват в едно стопанство и тези осем стопанства образуват ''Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „[[Владимир Ленин|Владимир Илич Ленин]]“ – село Сенник''. Това ОТКЗС съществува до 28 февруари 1959 г., когато се разделя на отделни стопанства, едно от които е ''ОТКЗС – село Дамяново'' с териториите на бившите ТКЗС в селата Дамяново и Бериево. Дейността на стопанството, която фактически е започнала от 1 януари 1949 г., е била: растениевъдство – полевъдство и ливадарство<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/ливадарство/ Речник на българския език] Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.</ref>, зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и други; животновъдство – говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство, пчеларство и други, които отрасли първоначално са били по-слабо застъпени, а в последствие планомерно всяка година са разширявани. Освен тези основни дейности, стопанството се занимава и с допълнителна странична дейност, като според нуждите си е разкривало следните спомагателни странични предприятия: коларо-железарска работилница, дърводелска работилница, варджийница, [[тухла]]рница, мандра, [[Сарач|сарашка]] работилница, [[подкова]]шка работилница, тенекеджийска работилница, ковашка работилница, бъчварска работилница, шивашки отдел и други. До 31 декември 1977 г. стопанството носи наименование ''Трудово кооперативно земеделско стопанство – село Дамяново''. То е член на [[Аграрно-промишлен комплекс|Аграрно-промишления комплекс]] (АПК) село Градница. По-нататък стопанството неколкократно променя организацията и наименованието си. Отново като ТКЗС – Дамяново, стопанството е прекратено и обявено в ликвидация с решение на Габровския окръжен съд от 12 август 1992 г. и е определен ликвидационен съвет.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6507 ИСДА, фонд 388; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Дамяново, Габровско (1948 – 1958; 1970 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ<ref>§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи] (обн. – [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)</ref> дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.
== Поминък ==
| |||