Никола Мандушев: Разлика между версии

Никола Мандушев е роден в 1838 година в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в Османската империя. Дълги години е член на [[Неврокопска българска община|българската община]] и училищното настоятелство в Неврокоп. Подпомага българското просветно дело в района, а след 1860 година е учител в Неврокоп. Подпомага читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“ и издържа бедни ученици, учещи в чужбина. Участва в [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Сярска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> В 1871 година след учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] събира хиляди подписи за присъединяване на Неврокопско към българската църковна институция и ги предава в [[Цариград]] на д-р [[Стоян Чомаков]]. Там се среща с руския посланик граф [[Николай Игнатиев|Игнатиев]] и му връчва молба на съгражданите си да им бъдат изпратени славянски книги. Включва се в дейността на учителското дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]]. Временен дописник е на вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“.

 

 

Името му носи улица в град Гоце Делчев. Негови роднини са Димитър и Константин Мандушеви (братя), ученици в [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]] през 1862 година.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.391.</ref>