Траки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
м Премахнати редакции на 77.85.102.26 (б.), към версия на Jingiby Етикет: Отмяна |
||
Ред 6:
{{без източници|21:03, 21 октомври 2020 (UTC)}}
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че [[прототраки]]те са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в две отделни групи – [[даки]] и траки. Според друга хипотеза, изказана от [[Александър Фол]]<ref>Фол, Ал., ''История на българските земи в древността'', част I, София, 1997.</ref>, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население.
Траките живеят на отделни [[племе]]на, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна [[държава]]. Първото голямо тракийско държавно обединение е [[Одриско царство|Одриското царство]], създадено в началото на [[5 век пр.н.е.]] от [[Терес I]]. През [[188 пр.н.е.|188 г. пр.н.е.]] край [[Ипсала|Кипсела]] траките разбиват войските на римския консул [[Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.)|Манлий Вулзон]], които се връщали от [[Галатия]]. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от [[Битка при Магнезия|битката]] при [[Магнезия]] ([[190 пр.н.е.]]), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взимат участие във войните на страната на [[Римска република|Римската република]] и [[Римска империя|Римската империя]], като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на [[1 век]], през [[45]] г. е създадена [[Тракия (провинция)|римската провинция Тракия]], която граничила на запад с провинция [[Македония (провинция)|Македония]], на север с [[Дунав]], на юг с [[Бяло море]], [[Дарданели]]те, [[Мраморно море]] и на югоизток с [[Витиния]]. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна извън нея. Дори [[македони]]те били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана от Римската империя през [[46]] г.
Многократните нашествия на [[хуни]], [[готи]], [[келти]], [[сармати]] и [[славяни]] в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до V – VI век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Смята се, че към VI век траките са изцяло елинизирани или романизирани,{{hrf|Маринов|2015|17}} което ги превръща постепенно в [[ромеи]]. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират [[Българи|българския етнос]].
== Етногенетични теории ==
{{без източници|21:03, 21 октомври 2020 (UTC)}}
[[Файл:Peltaste.JPG|мини|Тракийски воин, облечен със [[зейра]] и с щит тип [[пелта]]]]
Днес съществуват различни теории за етногенезиса на траките. През [[XIX век]] австрийският учен езиковед [[Вилхелм Томашек]] лансира идеята, че тракийският етнос се е формирал в зоната на [[Карпати]]те към началото на [[бронзовата епоха]], като по-късно е мигрирал на юг от река [[Дунав]]. Томашек застъпва гледището, че траките принадлежат към индоевропейската езикова общност и представляват отделна народност, различна от елините и илирите. Без да се отрича напълно теорията на Томашек, съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формирала през бронзовата епоха в резултат на смесването на номадски преселници от север и завареното предтракийско население.
Проблемът за произхода на траките в историческата [[наука]] е от основно значение за решаването на редица проблеми свързани с [[култура]]та и [[история]]та на [[Югоизточна Европа]]. Един от основните моменти в тяхната идентификация е дали те са [[индоевропейци]].
В съвременната наука е прието да се смята, че това е така, но къде тогава е прародината на индоевропейците? Учените локализират този [[ареал]] на различни места – [[Централна Азия]], Централна и [[Източна Европа]], в [[Прибалтика]], В [[Подунавие]]то. Някои археолози и [[езиковед]]и смятат, че [[прародина]]та на индоевропейците е Югоизточна Европа и по-точно регионът около [[Черно море]] и западните му земи около [[Карпати]]те и [[Егейско море]], а други – в югоизточната част на региона около [[Черно море]] – на територията в днешна [[Мала Азия]] или в земите, разположени южно от [[Кавказ]]. Точна локализация не е направена. Според [[лингвист]]ите ареалът на индоевропейците около края на IV [[хилядолетие]] е на [[юг]] от [[Урал (планина)|Урал]] и на [[север]] от [[Каспийско море]]. Това се приема като най-точната прародина, тъй като единствените доказателства за наличие на индоевропейско население ни дава [[лингвистика]]та.
За появата на траките на [[Балкани]]те съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в преходния период към бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се наблюдава коренно изменение, свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения, пожари и т.н. Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се наблюдава такава промяна на целия [[полуостров]]. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най-добре за онези селищни могили на юг от Балкана. От решаващо, но не и от единствено значение е мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохтонния характер на тракийското население още от времето на новокаменната епоха – V хилядолетие пр.н.е. В полза на тази теза някои изследователи виждат потвърждение във [[Варненски некропол|Варненския некропол]], за който се говори и като за създаване на „първата европейска цивилизация“. Разбира се това е доста примамлива хипотеза, но не съществуват материали, които да докажат етническия произход на [[некропол]]а.
Както в много случаи може би и тук истината може да се търси някъде по средата. [[Археолог]]ическият материал е недостатъчен, а лингвистиката не е в състояние да осигури целия материал. Липсващите брънки изкушават много изследователи да реконструират историята. Разбира се, има данни за рязка промяна в картината на Балканите в края на [[Каменно-медна епоха|медно-каменната епоха]]. Най-лесното обяснение е в инвазията, което донякъде е подкрепено и от археологически материал. Несъмнено се наблюдава навлизане на чужд елемент, но дали то е в такива мащаби, че да заличи изцяло предходната култура. Въпреки че някои автори определят индоевропейците като войнствено население, едва ли вълната на преселение би била толкова мощна, че да окупира целия Балкански полуостров. Дори това да е така, една голяма вълна на преселение би имала и своите причини, които би трябвало да се свържат може би с резки климатични промени или може би някое голямо природно бедствие, което би раздвижило толкова големи маси от хора.
За да бъдат решавани днес проблемите с произхода на палеобалканското население, следва да бъдат привлечени и коментирани резултатите от новите ДНК анализи, да бъдат интерпретирани съвкупно обемът и хронологията на археологическите данни и да се доверим на новите начини за изследване на палеоклимата и геологичните данни за наличие на природни катаклизми. Или иначе казано, да се използват модерни методи и средства за получаване и интерпретиране на резултатите: ДНК анализите осигуряват ясен и прецизен научен метод, с висока степен на достоверност и категоричност на резултатите от изследванията, нужна е само воля за подобни изследвания. Наличен е богат генетичен материал от всички културни епохи, но липсва каквато и да е ДНК работа върху него. Подобно е положението и със статистическите методи, които отдавна са засекли изключителната гъстота и интезитет на културното развитие в Тракия още от края на палеолита. Археологическите данни безапелационно доказват, че в Анатолия и Тракия се е установило небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. (устието на река Марица)
С ненаучни средства и при отсъствието на аргументация се отхвърлят забележителните резултати на модерните геологични изследвания, които доказаха, че проливите – Дарданели и Босфора, са се появили чрез катаклизъм, превърнал тогавашното сладководно езеро в днешното Черно и Азовско морета.
Вместо това се настоява за някакво мнимо масирано нашествие, което в една толкова отдалечена и относително слаба в технологично отношение епоха е било невъзможно. Поразяването на толкова обширен географски район и внезапната поява на население, което единодушно сменя своите духовни и културни приоритети, звучи абсурдно. Това е можело да се случи само чрез стресираща по мащаби и смразяваща по масовост природна катастрофа.
== Тракийски език ==
| |||