Антон Кецкаров: Разлика между версии

{{цитат|Учител по геометрия и алгебра ни беше Антон Кецкаров. Не знам защо, ние имахме впечатлението, че той не е много силен по математика. Но бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта. Макар тъй мек на вид, неговото участие в Илинденското въстание го показа способен за енергия и смелост. Той имаше двама синове. Единият, генерал от запаса в българската армия и преподавател във Военната академия; другият, познат скулптор, работи в Париж. Заварен от събитията в Охрид, Антон Кецкаров почина там преди шест-седем години. Бях на панихидата му тук, в София. Един неизвестен на мене човек говори. Той каза, че покойникът издъхнал щастлив, тъй като видял Македония свободна и така както той бил мечтал да я види. Излизаше от тия думи, че Антон Кецкаров се бе борил през своя живот за една Македония, откъсната от българщината, с едно антибългарско правителство и включена в една държава със столица Белград. Аз слушах със скръб и срам. Казвах си: „Ако имаше задгробен живот, и ако нашият любим учител, който ни възпитаваше във верност към българското име, можеше да чуе от небесните селения какво се говореше за него при молитви в църква за мир на неговата душа, колко той би страдал от това поругание на най-светлите му чувства, от това светотатство над паметта му!“<ref>[http://www.promacedonia.org/sr1/sr1_15.html Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 195.]</ref>}}

 

 

През учебната 1897-1898 година А. Кецкаров е учител в [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]], а през следващата учебна година в [[Одринска българска девическа гимназия|българското девическо училище]] в [[Одрин]]. През 1899 - 1900 година по настояване на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища и един от ръководителите на ВМОРО в града. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своето възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община.