Антон Кецкаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 47:
[[Файл:AntonKetzkarov.JPG|мини|250п|Като четник]]
[[Файл:Document of Ilinden Organization 1928.JPG|мини|250п|Разписка на Илинденската организация, подписана от Антон Кецкаров]]
В 1903 г. е делегат на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] на [[Втори битолски революционен окръг|Битолския окръг]] на ВМОРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той е член на Горското началство в Охридско и действа с чета в района на [[Дебърца]]. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като [[Лука Групчев]], [[Лазар Димитров (Дренок)|Лазар Димитров]] и други се оттегля през [[Албания]] и [[Черна гора]] в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.<ref>{{Силянов
В [[България]] работи като учител в [[Добрич]], [[Каварна]] и [[Сливен]]. През 1908 г., след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се завръща в [[Македония (област)|Македония]] и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „[[Българска Матица]]“, в Охрид, чието седалище е в [[Цариград]]. Кецкаров е един от активистите в Битоля на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. През юни 1911 година подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в [[Османска империя|Османската империя]] - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на [[Балканска война|Балканската война]].<ref>Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, стр. 82-83.</ref> По-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация и в 1912 г. отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия.
| |||