Разлика между версии на „Ум“

1571 байта изтрити ,  преди 1 месец
м
Премахнати редакции на Mothers01pi (б.), към версия на Daniuu
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Отменени
м (Премахнати редакции на Mothers01pi (б.), към версия на Daniuu)
Етикет: Отмяна
'''Умът''' Вярвайки обхваща това в което вярвам част от моят живот Вярвайки видях вярвам вярваш вярваме всичко е с вяра голяма .[[познание|познавателните]] ази съм вярващо воя видях времето си как върви с вярата ми всичко вярно видяно.[[анализ|аналитични]] Вярвам все още вярвам ще опиша пощата потрие човек е на вярно това което прави ще пиша тия щом точка описвам тук пощата оставям и точка слагам.по труе край повече щури неща няма точка от двата края и голяма ще последвам ич чоп пощата ни щот не тя описва имаш ли опит поне точка като слагаш ти пиши чак пък човек е човек.да вярвай яп вярвай яп вуя си вотът вуя Ели Пи рутера от оя са твоите от само видя сая ся вярвай вуя.вярвай рутера иска ти да вярваш той вижда ъглите му се показват вярнитв неща край от Пи така точка и рутер си вяррн вятъра спомена аз вятър ли съм вотът видял това и казал ЕП видях тя е това тя ок точка сейа и край. способности на човека. Анализира се по различни начини от различните течения – от [[Панпсихизъм|панпсихизма]] и [[Анимизъм|анимизма]] до традиционните и организирани [[Религия|религиозни]] системи, както и от светската и [[Материализъм|материалистична]] [[философия]]. Повечето то тях приемат, че основни характеристики на ума са способността за формиране на съзнателен опит и интелигентното мислене. Като характеристиките на ума се включват [[възприятие]], [[разум]], [[въображение]], [[памет]], [[емоция]], [[внимание]] и способност за комуникация. Съвременните теории отнасят към тях и множество несъзнателни процеси.
 
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та – едновременно [[Божественост|божествен]] и [[Безсмъртие|безсмъртен]], свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на [[космос]]а.
 
== Функции ==
В дейността на ума могат да бъдат разграничени няколко основни функции. Например като на Ели Пи Пятница човешко е още пилем[[Мислене]]то е умствена дейност, която дава възможност на хората да осмислят нещата от света и да ги представят и интерпретират по начини, които са смислени или съответстват на техните нужди, влечения, цели, планове, желания и т.н. Мисленето използва [[символ]]ично или [[Семантика|семантично]] представяне на [[Идея|идеи]] или данни, например при формирането на [[Понятие|понятия]], [[Решаване на задача|решаването на задачи]], аргументирането или [[Избор|вземането на решения]]. Свързани с мисленето понятия са [[обмисляне]], [[Познавателна способност|когнитивност]], идеиране, [[дискурс]] и [[въображение]].
 
Мисленето понякога се определя като „висша“ когнитивна функция, а анализът на мисловните процеси е предмет на [[когнитивна психология|когнитивната психология]]. То е и тясно свързано със способността на хората да изработват и използват [[инструмент]]и, да осъзнават [[Каузалност|причинно-следствените връзки]], да разпознават смислени модели, да схващат и разкриват уникални контексти на опита или дейността и да реагират на света по смислен начин.