Разлика между версии на „Петрово (дем Пеония)“

м
Шаблон:Силянов
м (Шаблон:МОО)
м (Шаблон:Силянов)
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Петрево'' има 620 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref>
 
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html {{Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.|1|126.]}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802234459/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 |date=2008-08-02 }}.</ref>
 
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref>