Михаил Ставрев: Разлика между версии

Оглавява чета от 30 души на Върховния комитет, но е подгонен от четата на [[Михаил Герджиков]], [[Атанас Нивички]] и други вътрешни чети и е принуден да се върне в България.<ref>{{Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том |1, София, 1933, стр. |161.}}</ref><ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 45-46, 49.</ref>

През 1901 година е арестуван, по време на управлението на [[Петко Каравелов]], и през 1902 година е осъден на смърт. През 1904 година присъдата обаче му е намалена и лежи известно време в Шуменския затвор<ref>{{Citation |title=Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Стамболов |url=http://www.krumblagov.com/fifty/15.php |access-date=2011-08-26 |archivedate=2009-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php }}</ref>. Междувременно влиза с върховистките чети на [[Стефан Николов (Бесвина)|Стефан Николов]], [[Иванчо Карасулията]] и [[Лазар Делев]] във вътрешността на [[Македония (област)|Македония]], след което следите му се губят.<ref>Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр.14</ref><ref>{{Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том |1, София, 1933, стр. |160.}}</ref>