Винишка афера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Шаблон:Силянов |
||
Ред 34:
Младиятъ свещеникъ [[Ананий Попанастасов|Ананий]] отъ с. [[Кокошине]] (Кумановско) биде битъ по краката и горенъ по корема съ огорещено желѣзо; учителя отъ същото село Арсений Николовъ е битъ по краката и горенъ съ огорещено желѣзо по седалището и дѣсния кракь.
Учительтъ въ гр. Кратово [[Йосиф Даскалов|Йосифъ Даскаловъ]] е жестоко изтезаванъ, горенъ съ желѣзо въ устата и anus-а.<ref>{{Силянов
Според [[Христо Силянов]] жертвите на аферата са 218 убити, бити и изтезавани (5 убити, 5 умрели от изтезания, 111 бити, 85 изтезавани, 13 жени и мъже обезчестени); 528 арестувани в казалийските затвори и в Скопие; 300 забегнали в България 300. По-голямата част от пострадалите са селяни, но пострадва значително и българската интелигенцията – изтезавани са 27 учители и 13 свещеници; арестуваните учители са 30, духовни лица – 12; управители на училища – 3; избягалите учители са 10, свещениците – 11.<ref>{{Силянов
На 19 януари 1898 година българският дипломатически агент в Цариград [[Димитър Марков (юрист)|Димитър Марков]] изпраща от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера. Марков прави преглед на мерките предприети от османското правителство и изтъква, че само във вилаетския затвор в Скопие има задържани 592 българи, от които 60 учители и свещеници. В България стават многобройни митинги за спиране на турските насилия.<ref>{{cite book |title= Политическа и дипломатическа история на България, том XVIII |last= Генов |first=Г. П |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Ваньо Недков |location=София |isbn= |pages=77 |url= |accessdate=}}</ref> В стремежа си да спре разкритията и издевателствата на властта, [[Гоце Делчев]], [[Христо Матов]] (от Скопие) и други дейци на ВМОРО започват да организират голяма чета в България, чиято цел е да нападне с. Виница и да унищожи архивите, но под натиска на чуждестранните дипломатически представители и поради реакцията на общественото мнение в България в края на февруари 1898 г. османските власти освобождават по-голямата част от арестуваните. През 1898 г. 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в [[Бодрум кале]] в [[Мала Азия]], а други двама получават по-кратки присъди. Някои от участниците в разбойническото нападение са заловени и осъдени в България, а предателят Георги Иванов от Виница е осъден на смърт и разстрелян от [[Мице Блатцалията]].
| |||