Дедино (община Конче): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Михайлов
м Шаблон:Силянов
Ред 27:
[[Файл:ЕкспедицијаЛакавичко 210.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Атанасий“, разположена в северния край на Горната махала]]
[[Файл:ЕкспедицијаЛакавичко 207.jpg|мини|дясно|250п|Паметник на жертвите от Дедино в комунистическата съпротива и за първите бомби, излети за Илинденското въстание]]
Към края XIX век Дедино е чисто българско село, числящо се към [[Радовиш]]ка кааза на Османската империя. В селото е основан комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. През август 1897 година в Дедино и Инево избухва [[Радовишка афера|Радовишката афера]]. На 25 август 1897 година в селото са убити от организационни хора двама колджии за тютюн. При последвалите обиски властите намарат в къщата на поп Петър торбичка съ патрони, а в други къщи — няколко пушки. Предприемат се масови арести и изтезания, които засягат 120 души. От тях 28 са осъдени от скопския съд на 3 до 101 година затвор, а шестима умират в затвора [[Куршумли хан]] преди разглеждането на делото. Двойното убийство е подведено като криминално престъпление и последиците му се ограничават само в Дедино и [[Инево]].<ref>{{Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. |1|75.}}</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото (''Дѣдино, Дѣдинье'') има 700 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|234}}</ref> В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Дедино (Ddino) има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|138 – 139}}</ref>