Алексий Слав: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Вътрешна политика: уеднакв; форматиране: 3x нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м →‎Външна политика: ; форматиране: 8x тире, 5x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 56:
== Външна политика ==
Така императорът оповестил, че приема Алексий Слав сред своите васали. Освен това, вероятно в отговор на друго искане на родопския властелин, той потвърдил, че ще му помогне да завладее престола на България.
 
След няколко дни бил обявен годежът, а в крепостта [[Станимака]] се състояла втора среща между бъдещите роднини. На нея било опреде­лено времето на сватбата. Император Анри подарил на Алексий Слав любимия си кон – особен знак на благоразположение. Всъщност жестът бил предназначен да подслади горчивата реалност  между тях все още нямало пълно доверие. Алексий Слав бил принуден да приеме в своите земи два рицарски отряда под командването на импера­торския брат [[Йосташ Фландърски]].
[[Файл:Melnik Fortress.png|мини|250px|План на Славовата крепост при Мелник]]
[[Файл:Melnik Despot-Slavova Fortress.jpg|мини|250px|Руини от [[Мелнишка крепост|Славовата крепост]] край Мелник]]
Така завършила и тази среща. След това кръс­тоносците потеглили към [[Константинопол]], спо­койни, че са затвърдили властта си в Тракия и Родопите. По пътя към столицата Анри и Алексий Слав се срещнали за трети път. Българският владетел бързал да вземе невръстната си още невеста. По поръка на императора тя е доведена в [[Силиврия]]. където бъдещият ѝ съпруг я вижда за първи път. След това тримата – бащата, дъщерята и зетят, потеглят за Константинопол. Сватбата била отпразнувана пищно. Императорският зет бил почетен с най-високата възможна титла – '''деспот''', а тържествата продължили цяла седмица. Скоро след това Алексий Слав се завърнал във владенията си. На раздяла император Анри дал обстойни съвети на дъщеря си как да се държи като съпруга, а тя обещала да изпълнява неговите наставления.
 
Обширният разказ на кръстоносния хронист показва недвусмислено, че в Константинопол гледали твърде сериозно на съюза с Алексий Слав. За момента той бил единственият сигурен васал и съюзник сред враждебното обкръжение на Балканите. А и военните възможности, които имал, не били за пренебрегване. Деспот Алексий Слав можел да сдържа враждебните прояви на цар Борил, докато Анри се разправял с размирните ломбардски барони в Солунското кралство, които по това време се били съюзили с Борил.
 
Към края на 1208 г. Анри предприел поход в [[Солунско кралство|Солунското кралство]], а по същото време Борил нахлул във владенията на Алексий Слав. Българският цар сполучил да превземе Мелник, който малко преди това преминал под властта на деспота. Кампанията обаче се затегнала, местното население не подпомагало Борил. През пролетта на следващата година българският цар се насочил срещу Стрез в Македония, но конфликтът се уредил сравнително лесно. Оформил се антилатински съюз между двамата братя. Съвсем естествено те били враждебно настроени срещу братовчед си Алексий, който останал верен на васалните си клетви и запазил лоялност към височайшия си тъст.
 
През 1211 г. Борил отново подновил антилатинскатавойната войнас латините, като се възползвал от заетостта на Анри в Мала Азия. Главната роля била отредена на севастократор Стрез, комуто царят изпратил 52 отряда войска. С тяхна помощ Стрез нахлул в Солунското кралство. Силите на рицарите били незначителни и ако не била решителната намеса на деспот Алексий Слав, съдбата на държавата им би била по-различна. Стрез бил разбит в Пелагонийската равнина от кръстоносците, а Славовите войски заедно с латинците отблъснали Борил и му нанесли тежки поражения – 24 отряда пехота и 2 отряда конница били пле­нени и безмилостно изклани, но не от своите, а от рицарите.
 
Деспот Алексий Слав се възползвал от ситуацията. Разширил владенията си в Македония, отново завзел Мелник и дори пренесъл там столицата си. Всички негови действия били одобрени от император Анри фландърскиФландърски. През януари 1212 г. той уведомил всички свои приятели от Европа, че Борил е узурпатор и е ''„заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския на­род“''. Така той потвърдил дадените обещания при сродяването с Алексий Слав и отново признал претенциите му за престола в Търново.
 
През 1212 – 1213 г. отношенията между България и Латинската империя започнали постепенно да се подобряват. Нещо повече - Анри се оженил за една от дъщерите на цар Калоян. Тази стъпка на константинополския владетел охладила васалната вярност на деспот Алексий Слав. Той все повече придобивал самочувствие на са­мостоятелен владетел и не признавал над себе си ничия власт. Все пак, до смъртта на Анри през 1216 г. спазвал (поне формално) васалитета си.
 
Някъде между 1215 и 1216 г. починала съпругата на Алексий Слав – незаконната дъщеря на Анри. Със смъртта на дъщерята връзките и на баща ѝ с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се сложна обстановка на Балканите деспот Алексий Слав показал удивителен политически инстинкт за оцеляване. Той почувствал растящата мощ на епирския деспот [[Теодор Комнин|Теодор Дука Ангел Комнин]], както и нарастващата заплаха от страна на България, където набирал сили [[Иван Асен II]]. Слав преценил, че по-опасен е Теодор. Затова се сродил с него, като се оженил за дъщеря на [[Йоан Петралифа]], шу­рей на Теодор Комнин. Сближението с амби­циозния грък запазило Славовите владения като остров насред епирските територии. Оттук нататък сведенията за Алексий Слав секват. Споменат е през 1228 г. като враг на латинците. По-късно земята на Слав е спомената в договора между бившия йерусалимски крал [[Йоан дьо Бриен]] и [[Латинска империя|Латинската Цариградска Империяимперия]], сключен в [[Перуджа]] на 9 април 1229 година.<ref>Колектив, „Архивите говорят № 18 - – Венециански документи за историята на България и българите (XII  XV в.)“, София, 2001, Издателство ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви“, стр. 30, 32</ref> Вероятно след [[битката при Клокотница]] (9. III. 1230) владенията му били присъе­динени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.
През 1211 г. Борил отново подновил антилатинската война, като се възползвал от заетостта на Анри в Мала Азия. Главната роля била отредена на севастократор Стрез, комуто царят изпратил 52 отряда войска. С тяхна помощ Стрез нахлул в Солунското кралство. Силите на рицарите били незначителни и ако не била решителната намеса на деспот Алексий Слав, съдбата на държавата им би била по-различна. Стрез бил разбит в Пелагонийската равнина от кръстоносците, а Славовите войски заедно с латинците отблъснали Борил и му нанесли тежки поражения – 24 отряда пехота и 2 отряда конница били пле­нени и безмилостно изклани, но не от своите, а от рицарите.
Деспот Алексий Слав се възползвал от ситуацията. Разширил владенията си в Македония, отново завзел Мелник и дори пренесъл там столицата си. Всички негови действия били одобрени от император Анри фландърски. През януари 1212 г. той уведомил всички свои приятели от Европа, че Борил е узурпатор и е ''„заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския на­род“''. Така той потвърдил дадените обещания при сродяването с Алексий Слав и отново признал претенциите му за престола в Търново.
 
Деспот Алексий Слав е последният и най-забележителен самостоятелен владетел на Балканите през първите десетилетия на XIII в. Той се за­държал на политическата сцена повече от 20 години, при това непрекъснато усилвал своята мощ и независимост. Границите на владенията му не могат да се уточнят съвсем сигурно. Все пак изследователите смятат, че на север граничели с България, на изток и юг – с КонстантинополскатаЛатинската империя и Солунското кралство, а на запад – с владенията на севастократор Стрез. Под властта на Алексий Слав са били почти целите Родопи, Североизточна Македония  по средното течение на р. Струма ([[Пиринска Македония]]) и на изток чак до [[Пловдив]].
През 1212 – 1213 г. отношенията между България и Латинската империя започнали постепенно да се подобряват. Нещо повече- Анри се оженил за една от дъщерите на цар Калоян. Тази стъпка на константинополския владетел охладила васалната вярност на деспот Алексий Слав. Той все повече придобивал самочувствие на са­мостоятелен владетел и не признавал над себе си ничия власт. Все пак, до смъртта на Анри през 1216 г. спазвал (поне формално) васалитета си.
Някъде между 1215 и 1216 г. починала съпругата на Алексий Слав – незаконната дъщеря на Анри. Със смъртта на дъщерята връзките и на баща ѝ с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се сложна обстановка на Балканите деспот Алексий Слав показал удивителен политически инстинкт за оцеляване. Той почувствал растящата мощ на епирския деспот [[Теодор Комнин|Теодор Дука Ангел Комнин]], както и нарастващата заплаха от страна на България, където набирал сили [[Иван Асен II]]. Слав преценил, че по-опасен е Теодор. Затова се сродил с него, като се оженил за дъщеря на [[Йоан Петралифа]], шу­рей на Теодор Комнин. Сближението с амби­циозния грък запазило Славовите владения като остров насред епирските територии. Оттук нататък сведенията за Алексий Слав секват. Споменат е през 1228 г. като враг на латинците. По-късно земята на Слав е спомената в договора между бившия йерусалимски крал [[Йоан дьо Бриен]] и [[Латинска империя|Латинската Цариградска Империя]], сключен в [[Перуджа]] на 9 април 1229 година.<ref>Колектив, „Архивите говорят № 18 - Венециански документи за историята на България и българите (XII — XV в.)“, София, 2001, Издателство ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви“, стр. 30, 32</ref> Вероятно след [[битката при Клокотница]] (9. III. 1230) владенията му били присъе­динени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.
 
До 1211 – 1212 г. Алексий Слав резидиралживее в родопската крепост [[Цепина]], днес край село [[Дорково]] в Родопите - – (1207 - – 1212), а след това се преместилпремества в [[Мелник]] (след 1212 г.).<ref>{{Citation |title=Веселин Станков, Средновековният град Цепина ХІІ – ХІV век |url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf |access-date=2018-12-23 |archivedate=2018-12-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf }}</ref> Там той се разпореж­дал като „самодържец“ - – т.е. като самостоятелен, независим владетел. Това проличава от ед­на негова ([[Сигилий на деспот Алексий Слав|грамота]]) на гръцки език, изда­дена през 1220 г. Той дарявал на манастира „Св. Богородица Спелеотиса“ в Мелник селото [[Катунци]]. В документа Алексий Слав се самоопределя като самодържец в държава, която е напълно неза­висима. Той смята, че властта му е равна на царската – назовава манастира ''„деспотски и царски“''. Дарява монашеската обител наис­тина по царски – дава ѝ земи, добитък, църковна утвар, книги.
Деспот Алексий Слав е последният и най-забележителен самостоятелен владетел на Балканите през първите десетилетия на XIII в. Той се за­държал на политическата сцена повече от 20 години, при това непрекъснато усилвал своята мощ и независимост. Границите на владенията му не могат да се уточнят съвсем сигурно. Все пак изследователите смятат, че на север граничели с България, на изток и юг – с Константинополската империя и Солунското кралство, а на запад – с владенията на севастократор Стрез. Под властта на Алексий Слав са били почти целите Родопи, Североизточна Македония — по средното течение на р. Струма ([[Пиринска Македония]]) и на изток чак до [[Пловдив]].
 
Съвременниците имали твърде високо мнение за Алексий Слав. Византийският хронист Георги Акрополит отбеляз­ва: ''"Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от КонстантмнополскияКонстантинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всич­ки противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвай­ки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а поня­кога – на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...“.''
До 1211 – 1212 г. Алексий Слав резидирал в родопската крепост [[Цепина]], днес край село [[Дорково]] в Родопите - (1207 - 1212), а след това се преместил в [[Мелник]] (след 1212 г.).<ref>{{Citation |title=Веселин Станков, Средновековният град Цепина ХІІ – ХІV век |url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf |access-date=2018-12-23 |archivedate=2018-12-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf }}</ref> Там той се разпореж­дал като „самодържец“ - т.е. като самостоятелен, независим владетел. Това проличава от ед­на негова ([[Сигилий на деспот Алексий Слав|грамота]]) на гръцки език, изда­дена през 1220 г. Той дарявал на манастира „Св. Богородица Спелеотиса“ в Мелник селото [[Катунци]]. В документа Алексий Слав се самоопределя като самодържец в държава, която е напълно неза­висима. Той смята, че властта му е равна на царската – назовава манастира ''„деспотски и царски“''. Дарява монашеската обител наис­тина по царски – дава ѝ земи, добитък, църковна утвар, книги.
Съвременниците имали твърде високо мнение за Алексий Слав Византийският хронист Георги Акрополит отбеляз­ва:
''"Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от Константмнополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всич­ки противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвай­ки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а поня­кога – на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...“.''
 
Споменът за него е живял със столетия в преданията и легендите. Името му се споменава в една грамота на владетеля [[Константин Драгаш]] през 1393 година. През 15XV и XVI век [[Родопи]]те са наричани в някои извори ''Славееви гори'' - – [[епоним]] от Слав. Река [[Доспат (река)|Доспат]] носи името си от титлата деспот и вероятно е свързано с личността на Алексий Слав.
 
Не е известно българският деспот да е имал деца от двата си брака.