Разлика между версии на „ПФК ЦСКА (София)“

→‎История: не е за тази статия
(→‎История: не е за тази статия)
 
== История ==
=== 1919 – 1948 ===
През [[1919]] г. пролетта група спортисти от „Атлетик“ се отделят и заедно с неколцина действащи и запасни офицери образуват [[Офицерски спортен клуб (София)|Офицерски спортен клуб]], с цел единението на офицерите на спортна почва.<ref name="Izvestiya30-11-36">вестник „Известия“ на АС-23, брой 4., 30.11.1936 г.</ref> На [[28 октомври]] [[1923]] г. клубовете „[[Атлетик (София)|Атлетик]]“ (създаден през [[1910]] г.), „[[Слава (София)|Слава]]“ (създаден през [[1916]] г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко [[АС-23]] под патронажа на [[Министерство на войната|Министерството на войната]], което му осигурява екипировка.<ref name="Izvestiya30-11-36" /><ref name="CSKA-magazine">Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.</ref> През [[1931]] г. отборът печели [[Първенство на България по футбол|първенството на България]], през [[1941]] г. – [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], а през [[1944]] г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на отбора стадион „АС-23“, завършен през [[1938]] г.) е на мястото на настоящия стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев</ref> [[Файл:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|300px|дясно|Препис на обединителния протокол на<br> [[Чавдар (София)]]]]
С дейното участие и по инициатива на [[Михаил Михайлов (военен)|Михаил Михайлов]] от ръководството на [[Шипка (София)|„Шипка“ (София)]], както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и [[Спартак (Орландовци)|„Спартак“ (Орландовци)]] (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „[[Чавдар (София)|Чавдар]]“. Обединителният протокол е съставен на [[9 ноември]] 1944 г. в [[София]] от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран [[генерал|ген]]. [[Владимир Стойчев]] от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е [[Иван Башев]].<ref name="FutbolniVarhove">„Футболни върхове“, Николай Спасов, 1988</ref> „Чавдар“ играе с небесносини [[коприна|копринени]] екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“, преименуван на „Чавдар“ в [[Борисовата градина]]. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на [[Софийска област]], въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През [[1945]] г. е шести, през [[1946]] заема 5-о място, а през [[1947]] завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]] (МО), към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък ([[15 февруари]] [[1948]] г.) МО започва да доминира в ръководството.<ref name="FutbolniVarhove"/> Председател вече е началникът на Централния дом на войската [[майор]] [[Иван Мирски]].<ref name="FutbolniVarhove" />
 
=== 1948 – 1984 г. ===
През 1947 година [[Чавдар (София)]] завършва 10-и в първенството на България и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]], към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на Централния дом на войската [[майор]] [[Иван Мирски]]. След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със [[Септември (София)|„Септември“ (София)]], който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е [[5 май]] [[1948]] г., а името – „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. В своя първи сезон в новосъздадената [[„А“ футболна група|„А“ Републиканска футболна група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на [[стадион]] „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-ото място. С решение на спортната секция на [[МНО]], на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“. От следващия сезон отборът е наследен от основния армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са успешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли. През [[1953]] г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. новото име на отбора е '''„Централен дом на народната армия“''' ('''ЦДНА'''), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли. На 9 октомври 1963 г. ''ЦДНА'' е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3-то място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“. През следващия сезон ([[1963]] – [[1964]] г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1963-64.html „А“ група сезон 1963/64]</ref><ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |access-date=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година. През сезона 1966 – 1967 г. ЦСКА достига до полуфинал на [[КЕШ]], където след две равенства с „[[Интер]]“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през [[1950]] г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името '''ЦСКА „Септемврийско знаме“'''. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен [[Петър Жеков]], който става [[голмайстор на България]] и печели „[[Златна обувка]]“. От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли. В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от [[Байерн]], но на реванша побеждават с 2:1. Сезон 1980 – 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „[[Нотингам Форест]]“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ в четвъртфинала за КЕШ.