Кушлар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
корекции
Ред 1:
{{към пояснение|Кула|Кула (пояснение)}}
{{Планина
| име = Кушлар
Line 7 ⟶ 6:
| местоположение = България ([[Област Смолян]], [[Северна Гърция]])
| част-от = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]])
| връх = [[Циганско градище]]
| височина = 1826,9
| вид =
Line 17 ⟶ 16:
| карта-файл2 =
}}
'''Кушлар''' ({{lang|el|Κούλα Κουσλάρ}}), още '''Ардински дял''' е планински рид в [[Западните Родопи]], между най-горнотогорните течениепритоци на река [[Арда]] и долнотолевите течениепритоци на река [[Места]] в Гърция, на територията на [[България]] [[Област Смолян]] (около 20%) и [[Северна Гърция]].<ref>{{грб|20}}</ref>
 
Ридът е доста мощен и се простира от северозапад на югоизток на около 50 км, а ширината му достига до 30 км. По основното му било между гранични пирамиди с №№ от 47 до 113 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Гърция]]. На север най-горното течение на река Арда го отделя от [[Кайнадински рид|Кайнадинския дял]] на Западните Родопи, а на югозапад, на гръцка територия склоновете му се спускат стръмно към долината на река Места, която го отделя от планината [[Чалдаг]]. На северозапад долината на Дяволска рекаШейтанкьопрю (Дяволорема), ляв приток на Места, на гръцкав територия)Гърция, го отделя от най-южните разклонения на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкия дял]] на Западните Родопи, а чрез седловина висока 1182 м на държавната граница при пирамида № 113 се свързва орографски с [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На изток долините на реките Чепинска (десен приток на Арда) и [[Сушица (Гърция)|Сушица]] (в Гърция, влива се в езерото [[Бяло мореБуругьол]]) и седловината на [[Беломорски проход|Беломорския проход]] (1010 м) го отделят от [[Жълти дял]]на [[Източните Родопи]]. На югоизток и юг чрез две седловини високи 557 м и 386 м се свързва орографски с двете най-южни планини на родопите [[Момчил (планина)|Момчил]] и [[Руян]]. На гръцка територия ридът се състои от два основни планински масива, [[Хинду]] {{lang|el|Χαϊντού}} или Ериманто {{lang|el|Ερύμανθο}} (югоизточната част) и [[Стамна]] {{lang|el|Στάμνα}}, (северозападната част), като те се отделят от високопланинската заравненост-било Голяма ливада, {{lang|el|Μεγάλο Λιβάδι Λεπίδα}}.
 
На гръцка територия Кушлар попада в област [[Източна Македония и Тракия]]. Състои се от два дяла: северозападен Анилио ({{lang|el|Ανήλιο, Γιούρτ или Ψήλωμα}}) – на името на Ардински връх и югоизточен Кула ({{lang|el|Κούλα}}) с граница билото Цигла. То се отделя на югозапад от в. Ченгене хисар и опира в Места при [[Гара Бук]] (Паранести). По Цигла върви и административната граница между номите [[Драма]] и [[Ксанти]].<ref>{{Незис|2|365, 412, 480}}</ref>
Билните части на рида са тесни с изолирани възвишения с най-висока точка връх Циганско градище (1826,9 м), разположен на държавната граница при гранична пирамида № 62. Изграден е от [[гнайс]]и, [[шисти]], [[мрамор]]и и [[риолит]]и. От него водят началото си река [[Арда]] с десните си притоци [[Елховска река|Елховска]] и Чепинска река и др., левите притоци на [[Места]] – Дяволска река и Аркудорема и реките Коцинос (протичаща през [[Ксанти]]) и [[Сушица (Гърция)|Сушица]], вливащи се директно в [[Бяло море]]. Обрасъл с гъсти иглолистни и широколистни гори. Развито горско стопанство, а по склоновете и подножията му има благоприятни условия за селско стопанство.
 
Билните части на рида са тесни с изолирани възвишения с най-висока точка връх Циганско градище (1826,9 м), разположен на държавната граница при гранична пирамида № 62. Изграден е от [[гнайс]]и, [[шисти]], [[мрамор]]и и [[риолит]]и. От него водят началото си река [[Арда]] с десните си притоци [[Елховска река|Елховска]] и Чепинска река и др., левите притоци на [[Места]] – ДяволскаШейтанкьопрю река(Дяволорема) и Мечик река (Аркудорема) и реките Коцинос[[Върба (река)|Върба]] (протичаща през [[Ксанти]]) и [[Сушица (Гърция)|Сушица]], вливащи се директно в езерото [[Бяло мореБуругьол]]. Обрасъл с гъсти иглолистни и широколистни гори. Развито горско стопанство, а по склоновете и подножията му има благоприятни условия за селско стопанство.
 
На българска територия във вътрешността, по склоновете и подножието му са разположени 1 град [[Рудозем]] 39 села: [[Алиговска]], [[Арда (село)|Арда]], [[Баблон]], [[Билянска]], [[Бориково]], [[Буката]], [[Букаците]], [[Бърчево]], [[Витина]], [[Войкова лъка]], [[Вълчан]], [[Гоздевица]], [[Горна Арда]], [[Горово (Област Смолян)|Горово]], [[Грамаде (Област Смолян)|Грамаде]], [[Гудевица]], [[Елховец]], [[Ельово]], [[Змиево]], [[Иваново (Област Смолян)|Иваново]], [[Коритата]], [[Кошница (село)|Кошница]], [[Липец]], [[Люлка (село)|Люлка]], [[Могилица]], [[Мочуре]], [[Оглед]], [[Пловдивци]], [[Поляна (Област Смолян)|Поляна]], [[Потока]], [[Равнината]], [[Речани]], [[Сивино]], [[Смилян]], [[Сопотот]], [[Средок]], [[Сърнино (Област Смолян)|Сърнино]], [[Чепинци (Област Смолян)|Чепинци]] и [[Чеплетен]]
Line 36 ⟶ 37:
 
== Източници ==
<references />
* {{грб|20}}
 
[[Категория:Планини в България]]